Тъпизмите на Борисов нямат край. Някакви олигофрени край него се хилят на всяка глупост, изречена от генералния секретар на ГЕРБ, от което той остава с впечатлението, че ръси безценни мисли. Става дума за патология, която Фройд нарича вторичен нарцисизъм – нещо непонятно за бившия премиер, с извинение.
Онзи ден в Добрич Борисов затвърди за пореден път своята принадлежност към примитивизма. Пред партийни активисти той заяви, че „няма по-лошо от тъп и упорит човек“. Толкова е прав, колкото самият той не предполага. Защото самият той, както никой друг, изпълва със съдържание въпросната констатация. Ако платен ПР му вкарва подобни мисли в устата, заслужава да бъде изгонен моментално. Ако пък Борисов претендира за авторство – положението е неспасяемо. Защото демонстрираното от него желание да се върне на власт прибавя към „тъп“ и „упорит“.
За да е диагнозата окончателна, Борисов ни информира, че между Добрич и София изброил три хиляди дупки на пътя. Броил, обърквал се, отново броил и така до три хиляди. И всички тези шосейни рани той веднага стовари на сегашното управление. Но дори същество с мозък на мушица знае, че Борисов беше премиер 12 години, през които твърдеше, че пътищата са му приоритет. Сегашната власт още не е навършила 4 месеца служба и колкото и да му се иска на Бойко да прехвърли на нейния гръб безобразията си, номерът не минава дори пред мушиците от партията му...
Според науката, въпреки многото прилики в поведението на човека и животните, има една кардинална разлика - това е начинът за възприемане на околния свят. При животните работи само първата сигнална система, т.е. рефлекси и реакции към стимули. Кучето на Павлов и паничката е класическият пример. Човекът притежава втора сигнална система - езикът. Простичко казано, ако животното прилага метода „опит и грешка“, за да постигне резултат, човек постига резултати с помощта на езика и свързаното с него мислене.
За някои обаче мисленето се оказва проблем…
Поздравявам бившия премиер с една кратка история от Тери Пратчет.
Живяло някога едно магаре. Абсолютно тъпо и упорито. Веднъж тръгнало по моста над близката река и щом стигнало средата – спряло. Няколко дни стояло там и нито продължавало напред, нито се връщало назад. Как ли не го придумвали и уговаряли, как не го наричали… Тогава се родил изразът „Глупав задник“. „Непослушно магаре“ би било някак… по-приемливо, но…
И в живота е така: мислиш се за велик, обаче за хората си един.., както е казал писателят...
Емил Азар
