ИНТЕРВЮ


С. Диков: Борисов тръгва по стъпките на Костов

59 19366 04.06.2010
С. Диков: Борисов тръгва по стъпките на Костов

"Борисов и Цветанов трябва много да внимават, защото са тръгнали по стъпките на Иван Костов. Когато правиш нещо, в което не може да се разграничи доброто от лошото, професионалното и непрофесионалното, то трябва да знаеш, че избирателите не прощават.", каза пред Frognews.bg журналистът Сашо Диков.



Потърсихме шефа на Канал 3 Сашо Диков, за да разкаже защо само камера на неговата телевизия е присъствала на скандалния търг с картини, при който бяха арестувани организаторите Игор Марковски и Димитър Фицов. Журналистът сподели опасенията си от все по-честата полицейщина в България, като не пропусна да посочи част от причините за появата й, както и грешките, които допуска правителството на Бойко Борисов.

Интервю на Васил Василев

- Г-н Диков, в момента на задържането на Игор Марковски и Димитър Фицов имаше камера на Канал 3, която засне ареста им, но полицията иззе видокасетата. МВР вече върна ли ви записа?

- Не, все още касетата не е върната на Канал 3. Говорил съм, ако не ни бъде предоставена и бъде използвана като веществено доказателство, от МВР поне да ни дадат презапис. Ние ще го излъчим, защото мисля, че ще е интересно за зрителите да видят какво точно е станало. Ние имаме приемно-предавателен протокол за „доброволно предаване”, както е дефиницията, макар че не е било много доброволно. Полицаите са казали на нашия оператор, че ако не предаде записа, ще вземат насилствено камерата. Консултирах се с нашия адвокат, който е категоричен, че ако няма прокурорско разпореждане, не могат да вземат апаратурата. Приемам го за нормално, защото операторът ни е там от самото начало и явно искат да видят какво се е случило преди това. Онова, което ми се струва още по-нормално е, от МВР да ни върнат презаписа със съответните благодарности.

- Защо само камера на Канал 3 е снимала търга?

- Това не е въпрос към мен. Два-три дни преди търга ми се обади Игор Марковски и ме покани лично, както и наш оператор, защото ще бъде интересно. Това не е първото подобно събитие, което ние излъчваме. Последно си спомням, че около Коледа имаше благотворителен търг, на който присъстваха Георги Първанов и съпругата му, който ние отразихме. Смятам, че това е нещо интересно, поне за мен е така. Няколко пъти съм говорил с Игор и сам съм му предлагал да излъчваме на живо повечето от търговете. Той ми е споделял, че болшинството от участниците не желае да бъде снимано. Сега, по негова идея, камерата беше сложена зад всички присъстващи, за да не се виждат лицата им. Дори, след като настроихме техниката, аз сам предложих да си тръгна, за да не се притесняват хората от мен, защото като видят камера на Канал 3 в комбинация с мен, ще си помислят, че съм отишъл да нищя и да ровя разни работи около някого. Към 19:15 часа си отидох от хотела, дори свалих кубчето на микрофона, за да не се вижда от коя телевизия е. Към 20:10 часа ми звъни операторът и ми разказа какво се е случило. Звъннах на Игор Марковски, но той не успя да ми каже нищо повече.

- Какво е вашето обяснение за случилото се? Появиха се съмнения, че всичко това е поръчано от конкурентите на Марковски в този бизнес?

- Първо, искам да ви споделя, че чух нещо безумно – нашата камера била там, защото Игор е знаел за ареста и ме е извикал умишлено. Гарантирам, че такова нещо няма. Вторият човек, който беше пуснат от полицаите от всички присъстващи, но не желаеше да говори пред камерата, ме дръпна настрани. По думите му конкурентна фирма, близка до министъра на културата, е натопила Игор, за да му провали бизнеса. Дали е така или не, не мога да ви кажа. Знам само, че всичко е станало по най-абсурдния и дивашки начин. На откриването на една столична църква го казах и на Бойко Борисов.
Търгът започва в 19:30 часа. В 19:50 часа нахлуват 7-8 униформени полицаи и още толкова цивилни, които запират 50 души в залата и ги карат да пишат обяснения. Простичкият ми въпрос е следният: „След като се знае от дни за този търг, да приемем, че се знае за липсата на разрешително от Министерството на културата, какво би попречило на полицията и прокуратурата да влезе в залата половин час преди началото на събитието?” Да влязат и да кажат „г-н Марковски, няма да има търг, отлага се, дай сега да видим какви са тези картини”. Тогава щях да им повярвам, че основната цел на акцията е да опази културното наследство. Но при случилото се, изводът е, че основната грижа на МВР е да има пак камери, пиар, да се демонстрира колко сме силни, как се борим с октопод от всякакъв вид и т.н. Това е поредната акция, която е с много съмнителен краен ефект. Този начин на нахлуване, според мен, не се различава от онзи, по който беше арестуван бившият военен министър Николай Цонев.
Най-сетне може би и Бойко Борисов е разбрал, че в акциите не всичко е както трябва, тъй като сам призна, че е водил два разговора с Цветан Цветанов по темата.

- Президентът Първанов изказа притеснения относно действията на МВР. Превърна ли се България в държава на полицията?

- България не е полицейска държава, за съжаление. Аз лично ще се радвам, ако това стане, но в истинския смисъл на думата. Да се знае, че никой няма да посегне на полицай, защото ще знае какви тежки последствия го очакват. Полицията трябва да си извоюва реномето и респекта пред хората. Доколкото знам, най-полицейската държава в света са САЩ. При нас полицейска държава няма, има изблици на полицейщина, което е лошо и тъпо. Това, което стана с мутренското поведение на Роман Василев, е дълбоко сбъркано и погрешно. Върхът на всичко в този случай беше, че никой от МВР-пикчърс не се сети, че този кадър е уникален гаф и автогол – и за прокуратурата, и за полицията.

- Освен по темата МВР, преди седмица президент и премиер размениха остри думи и по повод свободното слово. Защо в този момент на бойното поле двамата намесиха медиите?

- Аз мога спокойно да кажа за себе си – не само Бойко, никой не е упражнявал цензура в Канал 3. Бих се подложил на детектор на лъжата дори. Как е при другите медии – не знам. Всеки сам отговаря за действията си, които са си за тяхна сметка. Но ви давам следния пример. Най-големият борец за свободата на свободното слово – Слави Трифонов, вече трета седмица няма отговор на въпроса, който съм поставил на пиара му: „Защо не канят Кеворк Кеворкян в шоуто и ще го поканят ли?” Самият Кеворк написа в „Труд”: „Слави няма да ме покани, както го е правил през последните 3 години, за да видите, че няма свобода на словото.” Ето ви един тест. В Канал 3 е нямало човек, който да иска да каже нещо и да не му бъде дадена трибуна. Дали аз симпатизирам на този човек, няма значение. Един от основните принципи на журналистиката е добре известен, но рядко спазван – да изложиш мненията на всички страни. Най-пресният пример е търгът с картините. Репортерът на БВТ изплю фактите, че Игор е арестуван, прочете набързо информацията от МВР, и дотам. Попитах го: „Човече, къде е другата страна, къде е мнението на Марковски?”

- Миналата седмица между президента и правителството отново припламнаха искри около орязването на състава в СЕМ. Първанов върна закона за преразглеждане. Според вас трябва ли да бъде намалена числеността в съвета от 8 на 5 членове?

- Колкото и да не ми се иска, донякъде се съгласявам с мотивите на Първанов. Очевидно е, че се намалява бройката в СЕМ, за да бъдат шкартирани някои членове, за да останат „наши хора” – трима на парламента и двама на президента. Това обаче е същата практика, която наложи тройната коалиция в Комисията за регулиране на съобщенията. Сергей Станишев си набута там трима-четирима души в последния момент. Лошото е, че се действа по този начин със СЕМ. Не, че съм доволен от него. Съветът принципно не си върши добре работата. Създава се лоша практика. Както, например, във ВСС. Аз съм напълно съгласен с Цветан Цветанов, че той трябва да бъде разтурен и напълно сменен. Инак оправия няма.

- Т.е. СЕМ също трябва да бъде разтурен изцяло?

- Да, разбира се. Но веднага идва нещо друго – създават се опасни и лоши прецеденти. Тези регулаторни органи трябва да са независими, за да си вършат работата. Че не са ти удобни, че не са ти симпатични, трябва да можеш да изтърпиш. Миналият СЕМ и настоящата КРС направиха такива подаръци на групировката на Ирена Кръстева, че няма накъде. Като се започне от лицензи и се свърши до предавателните станции на БТК. Бяха направени нагли поправки в закона в последните дни на управлението. Затова трябва да се измисли такъв механизъм, че като назначаваш хората в регулаторните органи, да не може да са хора на управляващите, а да са общо приемливи фигури с доказан морал, авторитет и компетентност.

- В БНР отново за директор беше преизбран Валерий Тодоров. Бяхте ли изненадан от избора на СЕМ?

- Не, не мисля, че имаше някаква изненада. Онова, което съм му казал на Валерий в очите, още миналата година, беше: „Нямам обяснение, след като имаш такова явление в съвременната журналистика като Лили Маринкова, да не й дадеш едно свое седмично предаване.” Това не се случва само при Тодоров, но и при всички останали директори на БНР през годините. Тя дели „Неделя 150” не с кого да е, а с друго явление в журналистиката като Величко Конакчиев, което задава възможно най-удобните отговори. Това говори, че в радиото от край време явно има някакви сериозни бъркотии. Говорил съм и с предишни шефове, които са ми казвали, че всички много харесвали Величко Конакчиев. Естествено, и аз ще го харесвам, ако съм политик. Кой не иска да си говори каквото си иска в ефир? И обратното – като знам, че от Лили мога да очаквам всякакъв удар...

- Какъв е вашият съвет към настоящето правителство?


- 1,5 млн. гледат турски сериали – да са живи и здрави. Не знам колко хора се интересуват и слушат същевременно чалга. Само че онези 1,.5 млн. избиратели, които излязоха и фактически излъгаха надеждите и очакванията на непогрешимия Ахмед Доган, и обърнаха вота в полза на Бойко Борисов, са последният пример за мен, в който се вижда, че у нас има немалко хора, умни и интелигентни, които искат някаква промяна. Те гласуваха не толкова за Бойко и за ГЕРБ, колкото срещу тройната коалиция. Така, както гласуваха срещу Иван Костов и неговата арогантност и наглост, като министър-председател. Борисов и Цветанов трябва много да внимават, защото са тръгнали по стъпките на Иван Костов. Когато правиш нещо, в което не може да се разграничи доброто от лошото, професионалното и непрофесионалното, то трябва да знаеш, че избирателите не прощават. Не може допреди месец, два, три да говориш едни неща, а днес точно обратното, и да не се случва нищо на недоразумението Дянков.

- Той заяви, че вече сме излезли от криза.

- Попитах Бойко на пресконференция миналата седмица в неделя: „не ти ли звучи това като виц?” Дянков показа, че е едно недоразумение. Ако Борисов не може да го уволни, то нека да го прати на много дълга командировка, защото е очевиден тоталният му провал в сферата на финансите.

- Обвиняват ви, че появата ви на политически събития и пресконференции води до ненужни скандали и панаири. Най-пресният пример за това беше участието ви на „Дондуков” 2, когато провокирахте президента по време на негова пресконференция. Чувствате ли се сам в тази кауза?

- Естествено е да се чувствам самотен, аз съм като един Мунчо, защото общият тон на нашата журналистика е коренно различен. Разбирам репортерите, защото най-големият бич у нас е ресорната журналистика. Наясно съм с работата на репортерите, които отговарят за Министерски съвет, за парламента, за отделните партии. Те няма как да направят скандал, в добрия смисъл, да задават неудобни въпроси, защото след това ще ги отрежат от информация, от интервюта и т.н. Те ще угаснат като ресорни, защото в даден случай конкурентната медия е успяла да спечели благоразположението на министър-председател, на министър, на шеф на парламента, за да има интервюта и да върви информацията срещу мълчание. Затова не се сърдя на никого. Така е и в политическата журналистика, така е и в спортната. Във всеки вестник и телевизия има ресор „Левски” и ЦСКА. Опиташ ли се да зададеш някой по-неудобен въпрос, обявяват те за прокажен, не ти предоставят информация и загиваш. Това е част от играта. При мен е по-различно, аз съм си извоювал тази свобода. В повечето случаи не мога да почувствам авторитета, защото с Бойко се познавам от 15 години, а с Гоце Първанов от времето, когато организираше подписки в подкрепа на Милошевич. Такъв човек не може да ми бъде авторитет. Затова на него мога да задам въпрос без грам притеснение. Да не говорим за Цецка Цачева. Като сложим към това дадената ми от Канал 3 пълна свобода, бих казал, че съм човек, на когото му е позволено да пита всичко. Знам до какви скандали може да доведе. Избрал съм този път, но вече е късно да криввам от него.
Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама