Повече оръжия. Повече пари. Повече санкции. По-голяма решителност на Украйна да се дадат гаранции за сигурност. Големите съюзници на Запада обещаха на Киев всякаква помощ, но нищо от това не обещава на 100% да спре новата брутална офанзива на Русия в Източна Украйна или пък да попречи на Кремъл да завладее цял Донбас и да извърши по-големи военни престъпления.
Обещанията за допълнителна подкрепа дойдоха след видеоконференция на съюзнически лидери, свикана от президента на САЩ Джо Байдън. Но всъщност обещанията бяха до голяма степен рецитиране на помощ, обещана по-рано на Украйна. Имаше и неясни обещания за нова помощ, ако се повиши риска украинските сили да се окажат без боеприпаси и оръжия в потенциално решаващ момент във войната.
Русия в понеделник вечерта отприщи свирепа бомбардировка, поразявайки цели в цяла Украйна. Започна онова, което служители на Кремъл описаха като "нова фаза на войната", която се фокусира върху източния регион Донбас. Украинският президент Владимир Зеленски и други официални лица призоваха Запада за повече оръжия и боеприпаси, като същевременно категорично посочиха, че техните сили няма да се откажат от никое парче украинска земя.
Към видеоконференцията на Байдън във вторник се присъединиха канадският премиер Джъстин Трюдо, френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Олаф Шолц, италианският премиер Марио Драги, японският премиер Фумио Кишида, полският президент Анджей Дуда, румънският президент Клаус Йоханис и премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън, както и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Високопоставен служител на ЕС заяви, цитиран от "Politico", заяви, че е важно лидерите да разговарят отново и призна, че няма реални резултати от тази среща.
"По-скоро лидерите дадоха актуална информация за помощта, предоставяна от отделни държави и обсъдиха теоретични планове за подпомагане гарантирането на бъдещата сигурност на Украйна и за възстановяването на страната", посочи той.
Междувременно обаче ожесточените битки, които вече се водят в Източна Украйна, могат да определят съдбата на страната.
Американският президент Джо Байдън отговори просто на въпрос дали ще изпрати повече артилерия към Украйна при кацането си във вторник в Ню Хемпшир. Държавният глава отговори утвърдително, но не каза повече. Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки по-късно обясни малко повече като каза, че западните лидери са обсъдили предоставяне на повече боеприпаси и помощ за сигурността на Украйна. Белият дом преди това обяви 800 милиона долара за допълнителна военна помощ, за която висши служители на Пентагона казаха, че е започнала да пристига с въздушни пратки в понеделник, като в следващите дни следват още седем товарни полета.
Не е ясно дали "Да"-то на Байдън отразява някаква помощ извън това, което вече беше одобрено.
Междувременно германският канцлер Олаф Шолц направи свои собствени неясни изказвания във вторник, с които загатна, че Берлин е готов да помогне за снабдяването на източноевропейските съюзници от НАТО, които доставят съветско произведено оръжие на Украйна. Германия в края на миналата седмица заяви, че ще предостави повече от 1 милиард евро военна помощ, като отчасти ще предложи пари на Украйна да направи собствени покупки, за да заобиколи споровете за изпращане на тежки оръжия като танкове.
Но след видеоконференцията все още не беше ясно колко помощ е готова да предостави Германия или точно какви видове тежко въоръжение ще позволи да бъдат закупени с нейна помощ. Говорейки пред репортери в Берлин, Шолц каза, че западните страни ще осигурят необходимите пари на Украйна "за закупуване на военно оборудване от промишленото производство в нашите страни", позовавайки се на решение, взето миналата седмица. Докато Шолц каза, че това може да включва и по-тежки оръжия, които "могат да бъдат използвани в артилерийска битка“, той отново изключи доставката на германски танкове като Leopard или Marder, които Киев многократно е искал.
Дипломатическият съветник на френския президент Еманюел Макрон пък заяви, че лидерите са използвали видеоконференцията, за да обсъдят "гаранции за сигурност“ за Украйна, които биха били "достатъчно стабилни, за да избегнат нова война".
Но подобни дискусии изглеждаха странно преждевременни, като се има предвид активното руско нападение в Донбас и продължаващите свирепи бомбардировки на обсадени градове, включително в Мариупол.
Френският служител каза, че Макрон не е разговарял с руския президент Владимир Путин след разкритията за зверства срещу цивилни в Буча и други градове близо до Киев, които са били окупирани от руските сили.
От прочит на изявленията на италианския премиер не става тясни предложените гаранции за сигурност. Вместо това в резюмето от двореца Чиги се подчертава консенсус между съюзническите лидери относно "необходимостта от постигане на прекратяване на огъня възможно най-скоро“ и "важността на тясната координация по отношение на подкрепата за Украйна във всичките й измерения, по-специално по отношение на вноска в бюджета на страната“. Цитира се също така необходимостта от засилване на натиска върху Кремъл, включително с приемането на допълнителни санкции и засилване на международната изолация на Москва, както и "общия ангажимент за диверсификация на енергийните източници... намаляване на зависимостта от руските доставки“.
В Лондон говорител на Даунинг стрийт каза, че премиерът Джонсън е "актуализирал лидерите по време на посещението си в Киев по-рано този месец“ и "подчертава критичната нужда от допълнителна военна подкрепа за Украйна в лицето на голяма руска офанзива в Донбас и продължаваща атаки".
"Лидерите се съгласиха да работят заедно, за да намерят дългосрочно решение за сигурност, така че Украйна никога повече да не бъде атакувана по този начин. Те обсъдиха необходимостта от увеличаване на натиска върху Русия с повече санкции срещу военната машина на Путин, както и по-нататъшна дипломатическа изолация", посочи говорителят.
Кишида, японският премиер, каза на колегите си в разговора, че Токио сега планира да предостави 300 милиона долара под формата на заеми на Украйна.
При призива западните лидери не преразгледаха решението си да се въздържат от пряко посредничество в конфликта в Украйна, което означава, че каквато и помощ да бъде изпратена през следващите дни, украинските сили ще продължат да се бият с Русия сами.
Междувременно в почти разрушения югоизточен град Мариупол украински власти казаха, че руските сили използват бомби за разбиване на бункери, за да атакуват металообработващия завод Азовстал, където цивилни са потърсили подслон. Съветникът на Зеленски Михаил Подоляк призова западните сили да създадат коридори за хуманитарна евакуация от завода Азовстал.
"В противен случай кръвта ще бъде по ръцете им", написа Подоляк в Twitter.
