Нереализиралият се наскоро като министър на отбраната Тодор Тагарев, в търсене на начини да преживее своето лично неблагополучие и обида, прави и невъзможното да бъдат назначени във ведомството тези, които той вече бе предвидил и наредил на различни постове там. А списъкът му никак не е къс.
Както вече Фрог писа на 14 март кадровите безумия на „Продължаваме промяната” в Министерството на отбраната, след смяната на Стефан Янев, се вихрят неудържимо. След като бе назначен Йордан Божилов за заместник-министър на отбраната, така или иначе не бе намерен втори такъв, с ресор обществените поръчки, и така бе оставен заместникът на Панайотов и Янев. Напоследък обаче все повече набира скорост проблемът с липсата на отговорно длъжностно лице, което да поеме отговорност за подписване на договорите в министерството.
Така пак се стигна до Станимир Георгиев, назначаването за заместник-министър, на който се обмисля от министър Заков.
Да припомним пак кой е той? Полковник от резерва, бивш директор на дирекция „Инвестиции в отбраната“ по времето на Аню Ангелов, а по-късно заместник-директор на Института по отбрана, когато директор е бил Тодор Тагарев. Кадър на ГЕРБ в отбраната, а после на Тагарев, където успява да пробие. През 2013 г. министър Ангел Найденов прави проверка на дирекцията ръководена от Георгиев и резултатите от нея са поразяващи, за което министърът обявява в Парламента, че ще сезира прокуратурата. Найденов тогава го отстранява от заеманата длъжност, но въпреки нарушенията не го уволнява, а го назначава на пост в Международния секретариат на НАТО в Брюксел, който пост при това е значително по-нисък от длъжностното ниво и звание на Георгиев. За командироването му обаче не е бил проведен конкурс, каквито са изискванията на Наредбата на Министерството на отбраната за заемане на длъжности в задгранични представителства, но министърът тогава заявява, че решението за назначаването (спасяването му) е политическо.
При управлението на земеделеца Ненчев в Министерството на отбраната (кабинета Борисов-2), потенциалът на Георгиев, въпреки доказаните тежки нарушения преди време, отново става неоценим, и той се изявява като заместник на Тагарев в Института по отбрана, въпреки, че не притежава нито необходимите знания и опит за това място, нито изискуемите научно звание или титла, нито моралното право да продължи да експериментира като компрометирал се във ведомството. Като заместник на института той се превърна в изпълнител на поръчките на своя шеф в угода на правилните хора във властта и извън нея. Особено се проявява при подготовката на конкурсите за избор на нов боен самолет и бойна машина за пехотата, които президентът Радев многократно критикува. След големи скандали по тези проекти Станимир Георгиев и неговия патрон Тагарев, малко по-късно, са уволнени. Според Министерството на отбраната двамата са правили опити за промяна на техническите задания по двата проекта, а Институтът по отбрана е забавил или манипулирал и други проекти за превъоръжаване.
Сега, след провала на кандидатурата на Тодор Тагарев за министър, Станимир Георгиев отново е „най-добрата“ алтернатива за управляващите, в смисъл на „готов да изпълнява указанията на който трябва в областта на обществените поръчки в отбраната“. За пореден път се тестват отношенията на „Продължаваме промяната" с Президентството, на фона на декларациите на тази, вече партия, че ще изчегъртва корупционните практики на предишните кабинети на ГЕРБ, както и за нов морал в политиката и управлението.
Пак питаме: Трябва ли да се назначават на отговорни постове в министерствата силно компроментирани и зависими кадри на бивши правителства? И на каква цена?
Още на 14 март писахме, че предстои да видим дали Георгиев ще бъде назначен и попитахме: Не се ли превръщат отново в мираж надеждите за промяна в отечественото Министерство на отбраната? Каква ще бъде и реакцията на президента Румен Радев за кандидатурата на Георгиев като заместник-министър на отбраната?
Според информацията, която имаме от Министерството на отбраната, новият министър Заков има висок кредит на доверие на своите служители, които застават зад него. Те обаче го призовават по-бързо да се еманципира от наложеното му и все повече нарастващо обкръжение на Тагарев, както и от всички псевдо експерти, опитващи се да прокарват своето мнение в собствена изгода, която не кореспондира с националните интереси.
Калин Софийски
