Помним кървавото писмо на Тодор Каблешков до Георги Бенковски, което даде сигнала за избухване на Априлското въстание. В продължение на няколко седмици храбри българи се бият за свободата. Загиват над 30 хиляди, опожарени са цели села, изклани са деца и старци, жените изнасилени…
Въстаниците се сражават със стари оръжия, придобити във Влашко и Сърбия, жени и деца правят фишеци и леят куршуми. Никой отвън не помага на воюващите за своята независимост. След турските потери и армия остават горящи села, сринати къщи и църкви, изклано население, черни бесилки и върволици от заточеници… 20 април е свещена, озаряваща историята ни дата. Тя бе кървав знак, че този народ е готов на свидни жертви за свободата си. Бенковски стана първият български министър-председтел, оглавил първото българско правителство в освободените територии. Кръвта и отрязаните глави на бунтовниците и цивилните жертви поразиха с драмата си света. Това доведе до Освободителната война година по-късно…
Днес четем ново „кърваво писмо“, написано този път от майор Сергей Волин, командирът на украинската морска пехота, чиито оцелели бойци се сражават в обкръжения завод ”Азовстал” в Мариупол. Той призовава лидерите на големите държави да спасят неговите воини и стотиците цивилни, които са останали с тях на непревзетата украинска територия. „Това може би е последната ни жалба. Може би ни остават само дни или часове", пише майор Серхий Волина. Той и бойците му защитават 500 ранени и стотици цивилни граждани от руските агресори.
Споменаваме тези дни, примрели от ужас, Буча, Бородянка, Стоянки и Ирпин, както преди 146 години светът е тръпнел пред ужасите в Батак, Брацигово, Перущица…
Както и тогава, така и сега, освен възхита от мъжеството, изпитваме дълбок срам от позорното поведение на някои българи. Захари Стоянов и Димитър Страшимиров описват предателствата по време на кървавата априлска епопея като едни от най-срамните епизоди в историята ни. Вместо да помагат, българи предават водачи на бунта, дори ги запират в мазета, дават им вместо вода за пиене урина и буквално ги търгуват с османската власт.
Днес наследниците на тези „пресметливи“ нашенци, които гледали да не развалят кефа на Високата порта, правят всичко, за да не накърнят интересите на Кремъл и Путин. Украинците да се бият с каквото има, че да свърши това „чудо“ войната по-бързо, зоват от БСП, „Възраждане“ и техни привърженици. По-бързо означава руските войски да завземат цяла Украйна, да сринат каквото още не е сринато, да доубият „нацистите“ и бандеровците, да изнасилят неизнасилените и да откраднат каквото им попадне, за да го изпратят на семействата си. Как ви звучи, радетели на неутралитета? Копейката е по-скъпа от чуждия живот, нали?
Сравнението не е пресилено. Пак е война, отново умират невинни, което прави бакалските сметки равни на престъпление.
Срамувам се, че трябва да си припомняме черните петна в историята ни, за да опишем родната действителност в такъв съдбовен за Украйна, Европа, света - и за България в това число – момент!
Можеше и на нас да не ни помогнат една година след Априлското въстание. Къде щяхме да сме сега? Какви щяхме да сме?
И като стана дума за Освободителната война нека си припомним някои факти, които често са премълчавани.
За Руско-турската война са били мобилизирани в Киевски, Харковски и Одески военни окръзи десетки полкове. Анализът на състава на руската армия красноречиво показва, че в бойните действия в България вземат участие полкове, които са били разквартировани в тогавашните украински губернии. В Гренадирския корпус – 5-и гренадирски Киевски полк, 1-и армейски корпус – 1-и хусарски Сумски полк, 4-ти армейски корпус – 4-ти драгунски Екатеринославски полк, 4-и улански Харковски полк, 4-и хусарски Мариуполски полк. В състава на 8-и армейски корпус – 9-а пехотна дивизия (Полтавска област) – 33-и пехотен Елецки полк, 34-и пехотен Севски полк, 35-и пехотен Брянски полк, 36-и пехотен Орловски полк, 14-та пехотна дивизия – 53-ти пехотен Волински полк, 55-ти пехотен Подолски полк, 56-ти пехотен Житомирски полк, 8-ми хусарски Лубенски полк. В състава на 9-ти армейски корпус са 20-и пехотен Галицки полк, 9-и хусарски Киевски полк, 11-ти армейски корпус – 11 кавалерийска дивизия, 11-и улански Чугуевски полк, 11-и хусарски Изюмски полк. В 12-ти армейски корпус воюват 45-и Азовски полк, 46-и пехотен Днепровски полк, 47-ми пехотен Украински полк, 48-ми пехотен Одески полк, 130-и пехотен Херсонски полк, 131-и пехотен Тирасполски полк (Киев), 12-и драгунски Стародубски полк, в 13-я армейски корпус – 137 пехотен Нижински полк и др. Сред висшите командири, които стават известни по време на Руско-турската война, трябва да се споменат такива като генерал М.П. Богацевич – командир на123-ти Козловски полк, генерал П.Е. Гарковенко – началник на 40-та артилерийска бригада, полковник В.В. Гудима – командир на батальона на 16-та артилерийска бригада, генерал О.О. Липински – командир на 35-ти Брянски полк, полковник О.И. Немиря – командир на 47-ми Украински полк и много други. Трябва отделно да се споменат и имената на легендарните генерали – командващ на 8-и армейски корпус Фьодор Радецки и командира на 14-та пехотна дивизия Михайло Драгомиров, които са сред главните герои на войната. Голям принос за победата в Руско-турската война 1877-1878 г. имат и медицинските работници. Като доброволци на фронта тогава пристигат и немалко випускници на медицински факултети на Киевски, Новоросийски и Харковски университети. Също така, легендарната отбрана на Шипченския проход, през който се опитва да премине армията на Сюлейман, е осъществена от българското Опълчение и полкове, съставени от украинци: 35-и Брянски и 36-и Орловски полк, в които служат полтавчани. Гарнизоните и на двата полка се намират в Полтавска област. 4-та стрелкова бригада, която по време на боевете на Шипка получава неофициално наименование „Желязна“, е съставена от селяни от Херсонска област.
Ето такива работи. Човек трябва да притежава и някаква съвест, преди да се бута с лакти в редиците на путинофилите, с лицемерни патриотични лозунги. Аз се срамувам от такива.
Огнян Стефанов
П.П. Докато чакаме политиците да „узреят“ за военна помощ за Украйна, обикновени българи изпращат на приятели и непознати украинци каски, бронежилетки и униформи. Защото на война нещата са ясни: дори най-обикновена каска спасява човешки живот. Какви идиоти са българските путинофили да не проумяват дори това.
