Като стара дъвка стискаме между зъбите си сухо парченце социология. Били сме цели 65% тия, дето искат да продължат да живеят в самостоятелна европейска държава. Само 15% били ония, дето се чувстват вързани за полата на Русия.
Щеше да ме успокои това привидно надмощие на разума, ако в тия 15% влизаха само ораторите, които въртят волана в таксито и шепата клюкарки в критическата от пейката пред фейсбук стената ми.
Ми не. В тия 15% вързани за полата на Русия влизат и учители, които преподават сбъркана история на децата. Вътре са разни местни велможи, които раздават мъдрост и подаяния - областни управители, кметове, дребни лидери на мнение, въоръжени с малко, но достатъчно власт. В тия 15%, за съжаление, са и господари, стигнали до върховете на миризливата пирамида на властта у нас. Депутати, министри, дори президент.
Да, мили другарчета по нещастие. Може да сме болшинство, но оставяме главите си в ръцете на шепа зависими, които се чувстват вързани за полата на Русия.
А то дори пола няма. Русия не е им е майка, а татко. Защо това е така – няма да кажа в прав текст, понеже съм възпитан.
Радослав Бимбалов, Facebook
