България е класифицирана като „свободна“ държава в последния доклад на Freedom House за демокрацията и свободите по света. Страната ни е със 79 точки от 100, с една точка повече от миналата година (78), предаде БГНЕС.
Според рейтинга за политически права България има 33 точки от 40 възможни, а според този за граждански свободи – 40 от 60 възможни.
Freedom House оценява достъпа на хората до политически права и граждански свободи чрез годишния си доклад "Свободата в света". Индивидуалните свободи - от правото на глас до свободата на изразяване и равенството пред закона - могат да бъдат засегнати от държавни или недържавни участници. „Свободата в света“ е съставен от цифрови оценки и описателни текстове за всяка държава и избрана група територии. Изданието за 2022 г. обхваща събитията в 195 държави и 15 територии от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г.
Според доклада страната ни продължава да се бори с политическата корупция и организираната престъпност. „Въпреки че медийният сектор остава плуралистичен, медиите са изправени пред все по-голям натиск да осигуряват благоприятно за правителството отразяване. Понякога журналистите се сблъскват със заплахи или насилие по време на работата си. Етническите малцинства, особено ромите, са подложени на дискриминация. Въпреки недостига на средства и други пречки, групите на гражданското общество са активни и влиятелни“, се казва в документа.
„След изборите през ноември новосформираното коалиционно правителство на четирите "партии на протеста" обяви обща платформа, съсредоточена върху борбата с корупцията и съдебната реформа“, продължава той.
Като цяло, според доклада, българите са свободни да правят независим политически избор. Ограниченото публично финансиране и неограниченото частно финансиране на политическите партии обаче прави партиите уязвими за неправомерното влияние на частни донори. Известни бизнесмени доминират в основните политически партии и оказват влияние върху партийните платформи и политическите решения. Проблемът с влиянието на бизнеса се изостря от липсата на прозрачност в закона за финансиране на предизборните кампании.
Дискриминационни практики
Членове на крайнодесни националистически партии използват реч на омраза срещу роми, етнически турци, евреи, мюсюлмани, мигранти и бежанци, наред с други групи, особено по време на избори. Жените са недостатъчно представени в парламента, а включването на проблемите на жените в политиката като цяло липсва. Така наречените олигарси оказват влияние върху вота в по-малките общини и по-специално в рамките на маргинализирането са намалели след приемането през май 2021 г. на изборни реформи, изискващи електронно гласуване.
Етническите малцинства, особено ромите, са подложени на дискриминация в областта на заетостта, здравеопазването, образованието и жилищното настаняване, въпреки че правителството и неправителствените организации изпълняват редица програми, предназначени да подобрят социалната им интеграция. Властите периодично разрушават незаконно построени или нередовни жилища - предимно в райони, обитавани от роми - без да осигуряват алтернативен подслон.
Свързаните с COVID-19 мерки за затваряне на помещенията не са позволили на много роми да получат достъп до основни услуги през 2020 г. и 2021 г.; ромското малцинство е било също обект на непропорционално тежки ограничения, свързани с пандемията, през цялата 2020 г. Наблюдателите на правата на човека в страната и в чужбина изразиха сериозни опасения, че COVID-19 е изострил расизма срещу ромите в България.
Съобщава се, че мигрантите и лицата, търсещи убежище, са се сблъсквали с различни форми на малтретиране от страна на българските власти, включително побои и изнудване.
Дискриминацията, основана на сексуална ориентация или полова идентичност, е незаконна, но обществените предразсъдъци срещу ЛГБТ+ продължават да съществуват. Насилието срещу ЛГБТ+ е значително по-слабо докладвано в България и до голяма степен остава без внимание от страна на властите. Няколко политици и прокуратурата обявиха, че планират да предложат законодателство, което ще позволи хомофобските нападения да се преследват като престъпления от омраза.
Законът за равенство между половете, приет през 2016 г., имаше за цел да насърчи равните възможности за жените, но дискриминацията в областта на заетостта продължава: жените се наемат по-рядко и получават по-ниско възнаграждение от мъжете.
Контрол върху политиката
Избраните представители на изпълнителната и законодателната власт като цяло са в състояние да определят и изпълняват политиките без неоправдана намеса от страна на външни или неизбрани субекти. Въпреки това през последните няколко години политиците "олигарси" имат все по-голямо влияние върху определянето на политиките.
Борба с корупцията
Антикорупционните закони не се прилагат адекватно, включително и в случаи, които са широко известни, което допринася за култура на безнаказаност. Страната продължава да е обект на дългосрочно наблюдение от страна на Механизма за сътрудничество и проверка на ЕС, в чиито годишни доклади се призовава за нови законодателни усилия за борба с корупцията.
Съдебната система е неефективна в справянето с делата за корупция по високите етажи на властта; в доклад от 2021 г., публикуван от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), прокуратурата е критикувана за постоянния ѝ неуспех да разследва и преследва случаи на корупция.
Правната и регулаторната рамка като цяло подкрепя правото на собственост и частния бизнес, въпреки че на практика правото на собственост не винаги се спазва, а корупцията продължава да пречи на бизнеса и инвестициите. Сивата икономика на недекларираната стопанска дейност се оценява на над 20 % от икономиката на страната. Опитите за нахлуване в предприятия, включително с предполагаемото съдействие на държавните институции и прокуратурата, се увеличават и са сред причините за протестите срещу корупцията през 2020-21 г.
Въпреки че в България има закони, предназначени да гарантират, че правителството работи прозрачно, те се прилагат само частично. Въпреки че прозрачността в работата на парламента, кабинета и общинските органи се е увеличила значително през последните години, общественият достъп до информация за бюджетите и разходите на различните държавни агенции понякога е недостатъчен или представен по недостъпен начин.
Граждански свободи
Конституцията защитава свободата на изразяване на мнение, включително и за пресата, но журналистите са изправени пред заплахи и натиск от страна на частни собственици или на ръководството на обществените медии. Въпреки че медийният сектор продължава да бъде плуралистичен, много медии са зависими от финансовия принос на държавата (чрез реклама), което на практика води до натиск да се публикуват материали, благоприятни за правителството. Собствеността на медиите остава непрозрачна.
Религиозна свобода
Религиозната свобода като цяло се зачита, но членове на малцинствени вероизповедания в предимно православната християнска страна съобщават за случаи на тормоз и дискриминация, а някои местни власти са забранили религиозни дейности на отделни групи. Законът от 2016 г., който налага глоби за носене на покриващи лицето дрехи на обществени места, е широко приет като насочен срещу мюсюлманите.
Академична свобода
Академичната свобода като цяло се спазва на практика. „През април 2021 г. професор беше уволнен за това, че в социалните медии разкритикува предизборното посещение на премиера Борисов в университета като политически мотивирано; той беше възстановен на работа след общественото недоволство“, сочи докладът.
Свобода на изразяване
Свободата на изразяване на мнение е гарантирана от конституцията. Наказателният кодекс на България обаче позволява законно тайно наблюдение на гражданите в широк кръг от случаи; през последните години се наблюдава нарастваща загриженост, че властите злоупотребяват с тези закони за наблюдение, за да следят гражданите, които критикуват правителството.
„През юли 2021 г. тогавашният временен министър на вътрешните работи Бойко Рашков свидетелства, че през 2020 г. прокуратурата е извършила незаконно масово подслушване на антиправителствени протестиращи. Неговите показания бяха потвърдени през септември от изтекли полицейски документи, които показаха, че правителството тайно е подслушвало около 1000 души, участвали в протестите“, гласи докладът.
През 2021 г. стана ясно, че през 2020 г. правителството е разпоредило незаконно тайно наблюдение на около 1000 протестиращи.
НПО-свобода
Неправителствените организации (НПО) работят свободно и имат известно влияние, въпреки че изпитват недостиг на финансиране, често разчитат на чуждестранни донори и понякога се сблъскват с враждебност от страна на политици и групи по интереси.
Върховенство на закона
Съдебната власт в България се възползва от правните и институционалните реформи, свързани с членството в ЕС, и като цяло се счита за независима, но все още е склонна към политизиране. Въпреки значителното законодателство, което официално гарантира независимостта на съдебната власт, членовете и ръководните органи на съдебната власт често действат в съответствие с управляващото мнозинство.
Българските правни наблюдатели съобщават, че на практика изискването за мнозинство от две трети от гласовете в парламента за назначаване на членовете на ВСС е позволило на политическите партии - включително партиите на малцинствата като ДПС - да упражняват неправомерно влияние върху подбора и назначаването на висшите магистрати в страната.
През последните години напрежението между главната прокуратура и някои от съдилищата нарасна, като високопоставени прокурори атакуваха вербално Върховния касационен съд (ВКС), неговите съдебни решения и неговия председател. ВСС, заставайки на страната на прокурорите, започна дисциплинарни процедури срещу критично настроени към него съдии, които широко се разглеждат като политически мотивирани.
Конституционното право на справедлив процес не винаги се спазва. Полицията е обвинявана в неправомерно поведение, включително произволни арести и неинформиране на заподозрените за техните права. Общественото доверие в правосъдната система е ниско поради нейната известна уязвимост от политически и външен натиск.
Дългият седемгодишен мандат, предоставен на главния прокурор, и липсата на ефективни механизми за отчетност отдавна се отбелязват като основни проблеми на прокуратурата, които отслабват справедливия процес и върховенството на закона в страната. През юли 2020 г. Конституционният съд постанови, че всеки прокурор може да започне разследване на дейността на главния прокурор; силната позиция на главния прокурор както по отношение на кариерното израстване, така и в рамките на ВСС обаче де факто не позволява провеждането на такива разследвания. По този начин най-могъщата фигура в съдебната система остава без ефективни механизми за контрол върху своите действия.
Насилие
Въпреки че населението е изправено пред малко остри заплахи за физическата сигурност, полицейската бруталност, включително малтретирането на заподозрени в ареста, продължава да бъде проблем. Пренаселеността и насилието тормозят много от българските затвори. Организираната престъпност все още е основен проблем, а десетки предполагаеми поръчкови убийства от 90-те години на миналия век насам са неразкрити. В доклад от септември 2021 г. се констатира, че по време на антиправителствените протести през 2020 г. властите са извършили тежки нарушения на гражданските права, включително непропорционална употреба на сила от страна на полицията.
Домашното насилие продължава да бъде проблем. Хората, които са преживели домашно насилие, и неправителствените организации, занимаващи се с проблемите на насилието, основано на пола, твърдят, че държавните органи често са неефективни в осигуряването на защита и повдигането на наказателни обвинения, когато се съобщава за насилие.
Трафик на хора
Ромите и другите етнически малцинства са особено уязвими към трафик на хора с цел сексуална и трудова експлоатация. Въпреки че правителството продължава да увеличава усилията си за борба с трафика на хора, за осигуряване на подслон на жертвите и за наказване на извършителите, тези мерки не съответстват на мащаба на проблема и на практика наказанията остават леки.
