Външният министър на Украйна Дмитро Кулеба показа на какво е решен, за да осигури военна помощ за своята родина. На третия ден от посещението му в София той заяви, че ще остане у нас, докато се вземе решение за пряко подпомагане на украинската армия. Аргументът му е пределно ясен: Жертва сме на брутална агресия и воюваме да се защитим.
С това той разби циничното твърдение на БСП, че не трябвало да се изпраща оръжие, за да се постигне мир. Но мирът, по дяволите, в този момент означава капитулация на Киев, кървава победа за Путин и поставяне на кремълските условия пред цивилизования свят. Мирът по бесепарски гарантира хиляди украински мъже в руски затвори и колонии в Сибир, хиляди изнасилени украински сестри, съпруги и дъщери, избити деца, разрушени градове и села и милиони бежанци нейде по чуждите краища. Това ли ще отчете Корнелия Нинова на Бузлуджа на фона на „Катюша“ и пушеците на скарите?
Дипломацията е сложна работа. Има турска школа, гръцки традиции – да не говорим за висшата лига, където се подвизават Великобритания, Франция, Швейцария, Китай и други страни. В новата история на България добрите ни дипломати се броят на пръсти: Петър Морфов, Иван Башев, Григор Начович, Димитър Станчов, Иван Станчов…
Проблемите и скандалите, в които се забърква страната ни при различни управления, само доказват, че не сме играч, с който се съобразяват дори на Балканите.
Откакто Русия нападна Украйна на 24 февруари, българското правителство, дептатите и дипломатите, които уж трябва по конституция да работят за интересите на обществото, изтъкват тясно партийни причини, за да не правят това. Да се снишим, защото сме ужасно зависими от руски енергоизточници. Гласуваме за санкциите срещу агресора Москва, но постоянно мрънкаме, че щели да се отразят на нас. Не даваме оръжие, за да не заемем страна – в случая на жертвата!... Да изчакаме войната да спре и тогва да помогнем с нещо на сринатите градове в Украйна.
Медии и определени политолози, социолози и политици се скъсват да разтръбяват опорките на Кремълската пропаганда – едни от лудост и вроден цинизъм, други заради зависимости – финансови, ченгесарски, компроматни и пр. Лутаме се като Златното магаре на Апулей, което вижда и чува какво се върши край него, но не може да направи нищо и чака богинята Изида да го превърне някой ден отново в човек. Жалка съдба на древен, но не научил уроците си народ…
Украйна ще се справи и без нашата помощ. Агресорите и окупаторите никъде и никога не са печелили, въпреки че са оставили след себе си пепелища и трупове.
Не знам какво е намислил Дмитро Кулеба и дали има понятие за българските страх и лицемерие.
Понеже стана вече дума за можене и неможене в дипломацията, ето един пример.
На 20 април руското Външно министерство заяви: „Русия няма да инициира разследване на масовите убийства на мирни жители в Буча.“ Досега същото министерство твърдеше, че в Буча всичко е „постановка“ и „фейк новини“. Тогава защо не настоява за международно разследване, за да узнае светът истината? Тогава нещата са ясни: убийствата и мародерствата са дело на путиновите „гвардейци“.
И само в България, освен в Русия, някои вярват на Кремъл. Срамна работа.
А министър Дмитро Кулеба е учуден: Как можете да смятате за братя хора, които убиват? Не може все да сте по средата…
Може, приятелю, може. Царе сме на подлите номера, а да се прецакваме сами – нямаме равни. Ще те тупаме по рамото и накрая ще те зарежем в блатото. Народ от байганьовци и андрешковци.
Емил Азар
