Трябвало да сме заедно като общество, рече Кирил Петков. И прехвърли отговорността към хората. Защото, видите ли, те в правителството може да се карат по въпроса с изпращането на военна помощ за Украйна, да има разделителни червени, сини, зелени и какви ли не линии, да не могат да постигнат консенсус… Но народът да може. Тъй рече Кирил Петков и дари цялата си заплата, за да даде тласък на една уж чудесна кампания в помощ на Украйна. Не знам кой в екипа на премиера от “Продължаваме промяната” измисли всичко това, но е меко казано абсурдно.
Над 12%. Толкова е инфлацията през март. При горивата става дума за почти 50% увеличение на цената. Поскъпване на храните през последната година е рекордно. Спрямо миналия април на едро основните продукти са поскъпнали с близо 28%. Най-голямо увеличение за последния месец има при цените на олиото, яйцата, брашното, зелето и пилешкото. Доходите ни не са пораснали значително. Правителството щяло да обсъжда даже някакъв пакет от някакви мерки, за да смекчи ефекта от по-високите цени и да облекчи битовите потребители.
Значи правителството знае, че джобът на обикновения гражданин е ударен жестоко и се чуди как да помогне на хората в тази най-бедна държава в Европейския съюз. Дотук добре.
Но същото това правителство, което уж знае, че народът не блести с огромно богатство, хукнало да събира не капачки, не пари за болници, а пари за военна помощ за Украйна. По същия тертип.
Благотворителност, сиреч. За оръжия. Да, точно така.
Благотворителността, уважаеми управляващи, не може да присъства до думата война. Просто не може. Не може да се даряват средства за купуване на пушки, с които един човек да убива друг човек, независимо от коя страна се намира. Не може да изисквате от обикновените граждани да го правят. Да не говорим, че изпращането на военна помощ е политическо решение и вие, драги политици, трябва да сте тези, които да носят отговорност за тях. Не народът.
Сиреч, господин Петков, седнете и се разберете като управляващи на коя страна от войната стои България и от коя страна на историята искаме да бъдем. Това означава, господин Петков, да съберете целия си кабинет и като най-голяма политическа сила в страната да зададете посоката.
В момента, господин Петков, изглежда, че това не може да се случи. Какви са причините - ние не можем да знаем със сигурност. Но можем да предполагаме. Например можем да предположим, че няма лидерство в тази коалиция, а напротив - безгръбначност. Има прокарване на интереси с цената на големи компромиси. Защото иначе… И понеже това са трудни разговори, можем да предположим, че вие, господин Петков, сте избрали лесния път - да се обърнете към хората. Те да решават. Нали сме демокрация? Какво по-демократично от това народът да реши дали да изпратим на Украйна оръжия, или не? Ако дадат пари хората, ще пратим.
Само че, господин Петков, демокрацията не работи точно така. Демокрацията, господин Петков, не означава да прехвърляте топката тогава, когато стане трудно. Това означава бягане от отговорност.
И още нещо - ако лидери на партии от управляващата коалиция са в ступор от идеята държавата (от чието управление те са част) да събира пари, които да прати в помощ на Украйна, то тази идея била ли е обсъдена изобщо с някого? Питам само.
Благотворителността, уважаеми управляващи, не може да стои до думата война. Просто не може. Бъдете политици. Бъдете на висотата на очакванията към Вас и вземете някакво решение. Другото е имитиране на дейност и търсене на кяр. Но този филм го гледахме 12 години. Нали беше време за промяна?
Джесика Вълчева
