“Ще си мълчим”. Ето така Тодор Живков взима решението да скрие случилата се само на няколкостотин километра от България авария в атомната централа “Чернобил”. Датата е 26 април 1986 г. От тогава е изтекла много вода, но днес в района на “Чернобил” се води война. Опасността от нова ядрена катастрофа дебне зад ъгъла, а интересите на Кремъл прозират в действията на редица държавници и фигури от политическия и обществен живот. Включително и в България.
“Толкова черни облаци… Такъв порой… Полетата станаха жълти… Зелени… Сякаш им бяха излели бои… Казваха, че това е прах от цветчетата… Не бягахме по полетата, само ги гледахме. Баба ни затваряше в мазето. А тя самата заставаше на колене и се молеше. И нас ни учеше: "Молете се! Това е краят на света. Божието наказание за греховете ни“. Брат ми беше на осем години, а аз на шест. Почнахме да си спомняме греховете си: той счупи буркан с малиново сладко… А аз не си признах на мама, че се бях закачила на оградата и си бях скъсала новата рокля… Скрих я в шкафа… Мама често си облича черно. Черна кърпа. На нашата улица постоянно погребват някого… Плачат. Като чуя музиката, и бягам вкъщи да се моля, чета "Отче наш“ - разказът на 10-годишната Аня Богуш в книгата "Чернобилска молитва" на Светлана Алексиевич.
Преди 36 години се случва най-голямата атомна авария на 20 век. Пожарът в АЕЦ “Чернобил” и радиоактивните отпадъци нанасят вреди с неизвестен и до днес мащаб на територията на днешна Украйна, Беларус, Русия и цяла Източна Европа. България също е засегната, но Политбюро и БКП решават да замълчат в интерес на Кремъл. Москва също официално мълчи за случилото се.
Докато всички у нас си спомнят колко сочни са били марулите след току що падналия дъжд, в хотел “Рига” забраняват на Тодор Живков да пие вода от чешмата. Грижа и превантивни мерки са взети от УБО по отношение на храната и водата на правоимащите, а обществото е оставено да тъне в неведение.
Москва продължава да мълчи и на 27 април. Първото безобидно съобщение за аварията е пуснато по радиото и телевизия в СССР едва на 28 април вечерта.
Съобщения за българското население са давани от КИАЕМЦ на 2, 4, 6 май, но те са много кратки и лаконични и закъснели. На 10 май следва ново правителствено съвещание.
Аварията става в резултат на планирано учение на персонала за спиране на реактор №4 при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система на 26 април 1986 г. Имитирана е авария в електросистемата на Украйна, като през това време персоналът трябва да спре реактора. Мощността обаче скача в пъти над планираното - 10 пъти в рамките на само няколко секунди и довежда до експлозия. Смята се, че основна причина за аварията е човешкият фактор.
“Ще си мълчим…”
Ръководството на БКП начело с Тодор Живков скрива от българското общество аварията в съветската АЕЦ през 1986 г. Престъпното мълчание довежда до това, че хората, поставени в информационно затъмнение, не могат да предприемал елементарни мерки за своята и на семействата и животните защита. В същото време след аварията Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО), се грижи подобаващо за комунистическата върхушка като в специална лаборатория проверява храната и напитките, предназначени на висшето партийно ръководство, които разнася в домовете им в защитени от радиация контейнери.
Под натиск от Москва официално съобщение за аварията е направена с няколко дни закъснение, когато вече радиационният облак е минал над територията на България.
Според доклад на “Грийнпийс” от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 000 са се оказали фатални. В радиус от 30 км около Чернобил е обособена т. нар. “Зона за отчуждаване“. Дори днес радиацията там е толкова висока, че работниците, поддържащи бетонния саркофаг, работят по пет часа на ден за един месец, след което почиват 15 дни.
36 години след аварията в АЕЦ “Чернобил” в района гори война. Хиляди танкове и войници влязоха в залесената Чернобилска зона на изключване в първите часове на инвазията на Русия в Украйна през февруари. Докато учените и цялото общество с недоверие наблюдават случващото се отдалеч, руските сили прелетяха над района на "Чернобил", игнорирайки всички ограничения за прекосяване на въздушното пространство около централата. Те държаха на прицел повече от месец персонала, който все още работи в завода.
Инвазията на Русия е първият път, в който заемането на ядрена централа е част от военната стратегия. Пълният мащаб на дейностите на Русия в зоната на изключване в Чернобил все още е неизвестен. Друга украинска ядрена централа в Запорожие в Югоизточна Украйна остава под руски контрол. Тя е най-голямата в Европа.
Джесика Вълчева
