Европейският съюз обвини Москва в "шантаж" за износа на газ, след като руският газов гигант "Газпром" обяви, че ще преустанови доставките на газ за Полша и България в сряда. След новината цените скочиха с 20%.
България и Полша са първите държави от ЕС, които са намалили доставките от Русия, след като Москва миналия месец заплаши да спре износа, ако не започне да се плаща в рубли за синьо гориво. Русия отправи искането, след като Западът наложи санкции на Кремъл заради нахлуването в Украйна, но Брюксел посочи, че по този начин ще се нарушат условията по договорите, пишат от “Financial Times”.
Това е най-големият ход, който Русия предприема по отношение на енергетиката след началото на войната. Прекъсването на газовите доставки разтърси пазарите, а еврото достигна най-ниската си стойност спрямо долара от 5 години насам.
Цените на фючърсите са над 6 пъти по-високи от тези година по-рано. Европа зависи от Русия за повече от една трета от нуждите си от газ. "Газпром" държи монопол върху доставките на газ по тръбопроводи в Русия.
Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, обвини Русия, че се опитва да използва газа като "инструмент за изнудване" и нарече тези действия неоправдани и неприемливи. По думите й Русия е ненадежден доставчик на газ. Шефката на ЕК каза още, че блокът е подготвен за сценария и е работил активно за осигуряване на алтернативни доставки "най-добрите възможни нива" на съхранение на газ. По-късно в сряда тя каза, че Полша и България са получили доставки на газ от други страни от ЕС и че блокът е проявил "огромна солидарност".
Германия, най-голямата икономика в Европа, която силно зависи от руския газ, заяви, че доставките й протичат нормално.
Полският премиер Матеуш Моравецки обвини Русия в "газов империализъм", а освен това заговори за "пистолет, опрян в главата на страната", но настоя, че страната му може да се справи и без синьото гориво на Кремъл. По думите му от есента Варшава изобщо няма да се нуждае от руски газ.
Полша внасяше около 45% от газа си от Русия по дългосрочния си договор с "Газпром". Той обаче изтича в края на тази година и Полша прекара последните няколко месеци в инвестиране на средства в инфраструктура, която ще й позволи да се справи без руски газ.
Договорите на Полша и България с "Газпром" позволяват около 13 милиарда кубически метра внос на газ годишно, което се равнява на 8% от вноса на ЕС от Русия миналата година, според ICIS, компания за анализ на стоки.
През март руският президент Владимир Путин заяви, че газът от "Газпром" ще се продава само в рубли за определените като "неприятелски" държави, които включват членки на ЕС. Москва посочи още, че преходът към плащанията от евро в рубли е отговор на западните санкции срещу централната банка на Кремъл, които замразиха около половината от чуждестранните резерви на страната.
Множество европейски купувачи отказаха да се съобразят с това искане и посочиха, че това противоречи на сключените договори и условията в тях и ще бъде начин Кремъл да заобиколи санкциите на ЕС. Междувременно Унгария сключи сделка за плащане в деноминирана в евро сметка в "Газпромбанк", която от своя страна ще депозира сумата в рубли на "Газпром експорт". Следващото такова плащане е на 22 май. Словакия постигна същото споразумение.
Външният министър на Унгария Петер Сиярто увери унгарците, че въпреки че доставките на газ за страната пристигат през Турция, България и Сърбия от Русия, транзитът през България няма да бъде засегнат и страната ще продължи да получава доставките си "според договора".
