Невероятно е до какво духовно падение могат да стигнат руснаците, за да оправдаят настоящото военно престъпление в Украйна.
Александър Проханов, хардкор националистът и “творецът”, който възхвалява руските нашествия след Афганистан през 1979 г., написал, че руският народ ще се адаптира към всякакъв вид икономическо бедствие:
“Те ще напуснат градовете и ще отидат в нивите и горите... Ще събират гъби, горски плодове, ядки - в моменти на трудности руският народ е готов да се превърне в нация от гризачи, нация от хамстери, трупащи всякакви корени и грудки за зимата.”
И трябва да се каже, че той не греши напълно: по-старото поколение поне все още има своите съветски умения за оцеляване, своята толерантност към дълги опашки и дефицити, разбирането си за черния пазар, своя не съвсем забравен манталитет на хамстери, ако не и действителната способност да живее с ядки и горски плодове.
Човек може да използва цялата сила на пропагандата и репресиите, за да предизвика предаването на тези умения на по-младото поколение. Това обаче може да изисква пресичане на важна граница във вътрешен план – границата между стоварването на обвинението за икономическите проблеми на Русия върху враждебния Запад, както направиха комунистическите идеолози и прокарването на автаркия като път към величие, в стил Хитлер и Мусолини.
Разликата е съвсем тънка след руските военни престъпления в Украйна, но не е тривиална: след като руснаците почувстват пълната икономическа болка, те ще трябва да си отговорят за какво плащат и дали цената си заслужава. Нищо освен пълно, общонационално приемане на фашизма няма да може да поддържа режима тогава. Ако дотогава Русия не рухне напълно иконимически, финансово и морално!
Финансистът Юлиан Войнов, Фейсбук
