Има неспособност на управляващите да вземат решения. Не мога да видя процес на вземане на решения. Има разни гласове като не хорманичен хор са. Тук темата не е даване или недаване на оръжени. Проблемът е, че няма ориентири защо се вземат някакви решения. Това каза по БНТ Татяна Дончева - лидер на “Движение 21”.
Тези решения са комплексни, дали да даваме оръжие, как да си договорим газа с Русия, както и ключови неща за българската икономика и за преодоляване на кризата. Не можем да кажем, че коалицията стои много по-добре от ГЕРБ. Проблемът е и липса на капацитет - управленски, интелектуален, политически. Това за мен е притеснително.
Може да кажете, че едно дете - инатче е достатъчно добре позиционирано. Важно е кое и защо се случва. Не е въпрос да се правим на папагали в тази общност. Имаме военен капацитет. Да даваме нещо, което нямаме или няма обективна нужда, ми се струва малко глупаво. Другото е политика, в която решенията и живота нямат връзка помежду си. Нашата военна индустрия произвежда ограничен брой неща. Ние даваме на американците готовата продукция, а тя дава на Украйна. Сериозен е въпроса за начина, по който общуваме с Русия за газа. Ние сме обективно свързани с възможни доставки.
Да ни се разказват неща, които могат да станат след няколко години, не е добре. Не зная защо не се поиска писмото на “Газпром”, за да е ясно как фирмата си представя плащането. Започнах да ровя по моя линия и стигнах до нещо, което звучи така: Русия иска да й плащаме в долари. В същата цена и банка, но иска от нас да отворим втора сметка в рубли, която служи на руснаците, да си запазят парите. През “Суифт” системата американците имат възможност да сложат ръка на парите, а ако са в рубли, не могат да го направят.
Руснаците на нас не ни правят проблем, че курсът може да стане различни. Ако ние платим в долари, това се зачита. Собствеността се прехвърля, когато парите попаднат в сметката за рубли. Няма държава, която да иска да снабдява света с безплатна газ. Кажете какво иска “Газпром”, а не какво е нарисувала Митрофанова. Тя не е добра художничка. Чувам, че се говори за дела, но няма кратки дела.
Какво се постига при изцепки на властта?! Първо - тя е белег за нестабилност. Ти се правиш на голямата работа, защото не си наясно със следващите ходове. В политиката всеки иска да те сваля от властта. Това е практика в малките държави, особено в региони като Балканския. Стабилността идва от преценки на ходове, а не от изцепки, при които можеш да напсуваш президента, да замеряш Тошко с бутилка.
Политиците трябва да са наясно, че българският народ симпатизира на Путин и има състрадателно отношение към украинския народ. Може да изглежда невъзможно, но вижте българската история- ние винаги сме взимали грешната страна. Хората не желаят да бъдат въвлечени.
Не харесвам тона на правителството. Не виждам с кой акъл са подбрани външният и енергийният министър. Това е абсолютна неадекватност. Представете си тази сивичка женица, външният министър, която бе предложена от Слави Трифонов и за военен, да върви пред строя и да казва: Здравейте, господа курсанти. Ма, моля ви се! Като сложиш една мяукаща женица - и това нещо ще управлява армията и външната ни политика.
Борисов говори за гледната си точка, той така си живя 12 години . Там се измерва в това колко пари има и колко можем да гепим. Проблемът с енергетиката е набоден на вилица в гърба ни. Европа продължава да държи на глупостта за зелената енергия. Разумът изисква да се мобилизират всички енергийни източници в страната. Ние не можем ли да си организираме добив на газ? Че поляците по-прости ли са от нас?! Ние сме единствените, които сме допуснали да не договаряме за нов дългосрочен договор. Не съм за това Русия да ни държи на вилка, но сега нямаме реална диверсификация.
На избори вече не може да се отиде с лозунги. Има реални проблеми, които трябва да се решат. Ние гледаме към всичко, което е на политическото трасе. Към Хаджигенов и Бобикян - не. За всички е ясно, че случайно попаднахме на едно място. Повече не мисля да се изтърпяваме.
