Кръгове около Иван Костов искат да наложат смяна на ръководството на комисията
Проверяваха ни всички институции, злоупотреби и нередности няма
Класифицираната информация ще бъде сведена до минимум, това е световна тенденция, казва шефът на българското НАТО
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-жо Маркова, скандалът с новата сграда на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) се прехвърли в края на миналата седмица и парламента. Какво препроектиране трябва да се направи, какви специални мерки не сте изпълнили, защо държавата трябва да даде още 10 млн. лв. за този обект?
- Тези искания са пълна измислица, не са основателни. Няма нужда от никакво препроектиране, а още по-малко се налага допълнително финансиране. Претенциите на г-н Костов са странни и нелогични, и не се поставят за пръв път. Уведомили сме за тях премиера Борисов още миналата година. Трябва да е ясно, че проектът за реконструкция на сградата на ДКСИ е изпълнен перфектно, съобразен е с всички изисквания на НАТО.
- Има ли опасност, както предупреждава Иван Костов, заради този ремонт да се стигне до конфликт с НАТО, кои приятелски служби не ви вярват?
- Няма прецедент в историята на пакта за намеса във вътрешни работи на една държава. НАТО е военно-политически съюз и не се занимава с контрол и ремонт на сгради, някой бърка функциите им.
В международен план няма никакви опасения за дискредитиране на комисията. Партньорите ни са наясно, че става въпрос за политически натиск и то не от управляващата партия и мнозинството, а единствено от „Синята коалиция”.
Що се отнася до доверието на партньорите към ръководството на ДКСИ, нека Костов не бъде голословен и да не разнася слухове, а да посочи конкретно кои приятелски служби го информират.
- Какви амбиции преследват средите, които ви атакуват?
- За общественото вече не е тайна, че хората около Иван Костов искат да наложат смяна на ръководството на комисията. Поне до сега не са показали други сериозни аргументи. Би било по-цивилизовано, ако заявят открито, че им трябва комисията и поста за някакво влияние или за каквото и да е, а не да се домогват към същото чрез манипулиране на фактите.
- Имате ли проблеми с прокуратурата, след като през миналата година Методи Андреев, бивш шеф на комисията по досиетата, ви обвини многократно в злоупотреби с милиони при ремонта пак на същата сграда?
- На този етап нямаме никакви неприятности, още повече, че приключиха проверките на Инспектората на МС и на Държавен финансов контрол към МФ за изграждането и ремонта на новата сграда на ДКСИ. Самият министър Дянков бе на 7-и километър и видя какво е направено, остана възхитен. Няма как да имаме неприятности, защото са извършени всички проверки, изпратили сме ги съответно на премиера, на инспектората, на ресорния вицепремиер, на ДАНС. Информирани са всички институции, които имат контролни функции и отношение.
- Констатираха ли злоупотреби компетентните органи?
- Оказа се, че обвиненията за разхищения са били голословни и неоснователни. Според наказателното право сме били обект на оклеветяване, имаме основания за търсене на наказателна отговорност за набеждаване. Но аз, като ръководител на институцията, съм в известна степен благодарна за тези атаки, защото иначе щеше да останат съмнения, че нещо се прикрива и потулва. На обществото стана ясно, че обвиненията са били тенденциозни, но други хора трябва да обясняват какви са били намеренията им. На този етап обсъждаме вариант за търсене на отговорност от лицата, които инспирираха тези скандали, защото все пак се накърнява авторитетът на една важна институция, независимо кой днес я ръководи. Не може и не бива да има празно говорене.
- До къде стигна идеята с преместването на екипа на ДКСИ в офисите на ДАНС?
- Решението на МС от миналата седмица вече е факт, то регламентира необходимите стъпки, които в бъдеще ще трябва да бъдат извървени от БОП и ДАНС. Чакаме да приключат съответните процедури в МВР, БОП и ДАНС, за да стане факт това преместване. Правителството реши държавнически проблемите с оглед на намаляване на щата на нашата комисия и невъзможността използването на новата сграда да се съчетае с други институции. Реално ние нямаме средства да поддържаме и да обслужваме огромна база, още повече, че бюджетът ни е съкратен и тенденцията е към свиване.
- Удовлетворени ли сте, че спорът дали Висшият съдебен съвет трябва да бъде проверяван за допуски до класифицирана информация, скоро ще бъде разрешен законодателно?
- Идеята на вътрешния министър Цветан Цветанов членовете на Висшия съдебен съвет да минават през проверка на службите вече е записана като текст в проектозакона за изменение на Закона за съдебната власт, публикуван на страницата на Министерството на правосъдието. Конкретният текст казва: “В тримесечен срок от встъпването им в длъжност членовете на Висшия съдебен съвет предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация”. .
В буквалния смисъл на думата обаче спор по въпроса за ВСС е нямало. През ноември 2009 г. ДКСИ уведоми с писма всички организационни единици, в това число и ВСС, че следва да предприемат необходимите процедури за проучване на членовете си. По-скоро имаше известни коментари и нещо като становище от ВСС, в което беше направено тълкуване на разпоредбата на чл. 39 от нашия закон. Но ние не възприехме тяхното тълкуване, защото този член визира съдии, прокурори и следователи. Абсолютно безспорно е, че към настоящия момент членовете на ВСС нямат качеството на съдии, прокурори и следователи. В тази подкрепа е и фактът, че им се пазят старите работни места, те могат да се върнат на тях след като приключи мандатът им във ВСС. Тоест, към настоящия момент те не са действащи съдии, прокурори и следователи. Нещо повече, една част от тях никога не са заемали такива длъжности, защото идват от академичните среди.
В случая е вярно и друго, че те не могат, нито от министъра на правосъдието, нито от нас да бъдат задължени да попълнят въпросниците за необходимите проверки на този етап. Тази хипотеза представлява известна празнина в законодателството, но с предстоящите промени проблемът ще бъде регулиран.
На този етап нашият съвет към тях остава, за да не допуснат предпоставки за нерегламентиран достъп да не четат класифицирана информация. Друг обаче е въпросът дали могат да си изпълняват служебните задължения без да приемат такава информация. Но този казус касае тях, а не ДКСИ. Дадохме им примера с инспектората към ВСС, където трима души са преминали проверка и следователно там има един екип, който може да работи по дела, боравещи с класифицирана информация, ако се наложи. До този момент обаче на инспектората не му се е налагало. А иначе нагласите на обществото и политическите очаквания към магистратите и членовете на ВСС са да минават през проверка.
- Защо все пак продължава недоволството на някои висши съдии, че не били признавани за магистрати?
- ДКСИ не спори и не подлага на съмнение качеството им на магистрати, но Законът за защита на класифицираната информация не борави с термина „магистрат”. Така че със същия успех те могат да са нумизмати или филателисти.
- През последния месец се разрази скандал със съдии, които чрез подставени лица са придобили имоти като „нуждаещи се” в Приморско. Шефът на ВАС Константин Пенчев смята, че има и още, които са се облагодетелствали в други населени места и курорти. Щеше ли това да се случи, ако тези хора бяха проверявани, както иска министър Цветан Цветанов?
- С много голяма степен на вероятност тези съмнителни оземлявания нямаше да се реализират, но не защото самото проучване би се разпростряло толкова широко върху имотите и живота на съдиите и техните семейства. Самото проучване би подействало дисциплиниращо на всички лица, които подлежат на контрол. Тук действа предупредително възпиращият ефект. Когато знаеш, че си проучван и предстои да бъдеш проверяван, винаги внимаваш какво правиш, в какви контакти влизаш, как действаш. Точно тази превантивна дейност на ДАНС е важната. Реалната полза за държавата е да се предотврати изтичането на информация, а не в последствие да се търсят причините и виновните. Когато длъжностни лица знаят, че този текущ контрол, който ДАНС упражнява е ефективен, сигурна съм, че по-друг начин ще подхождат към всяко решение, особено когато става дума за някаква форма на облагодетелстване.
- Заговори се за създаване на т.нар. ДАНС-2, където ще се обособят военното и външното разузнаване. Това ще промени ли работата ви, може ли да стане без специален закон за тези служби?
- Законът касае формата на една подобна промяна, а по-важното в случая е съдържанието на промяната. Има подобни практики, мога да посоча като примери Италия и Холандия, където бяха направени преди години аналогични промени. Когато консултирахме създаването на Закона за ДАНС, казахме, че това категорично няма да се отрази на нашата работа. По същия начин това важи сега и за двете разузнавания, независимо дали те ще влезнат в ДАНС 2 или не и кога ще стане това. Нашите взаимоотношения със всички служби за обществен ред и сигурност, които са изчерпателно изброени в параграф1 на нашия закон се базират на дейностите и функциите на държавната комисия, а те се заключават в общо методическо ръководство и контрол по отношение на работа с класифицирана информация и неинтервенират върху пряката оперативна дейност на службите за сигурност и обществен ред. Тоест, този сегмент, който се отнася до общия ни контакт, ще остане непроменен, защото такава е логиката. А необходимостта от създаването на специални закони за НРС и НСО беше многократно отчитана през годините, при всички инспекции на ЕС като препоръка и остава да стои за решаване пред българския законодател.
- Колко разрешения за допуск до секретна информация са издадени у нас откакто съществува ДКСИ, какви са тенденциите при партньорите ни?
- Около 180 хиляди разрешения, но точната бройка се мени ежедневно, защото някои разрешителни се прекратяват, а се издават нови. Ето например в армията и ДАНС сега се съкращават позиции. Безспорно прави впечатления огромният брой лица, които имат достъп до секретна информация. Но в последно време и ние, и ДАНС сме обединени от общата цел, а тя е и световна тенденция, за намаляване броя на документите съдържащи класифицирана информация, както броя на лицата , които боравят с нея. Въобще всичко, което касае тази сфера. Важното е да има надеждно опазване на класифицираната информация и тя да се сведе до абсолютния санитарен минимум, без който би се разрушила държавата. Тенденциите са към по-голямата откритост и прозрачност, и то за всички държави.
Преди две седмици се завърнахме от една много полезна конференция в Испания. На нея 17, от общо 27 страни членки на ЕС и НАТО, споделиха практиката си по персонална сигурност. В модерния свят кръгът на лицата, които не минават проверка, е по-тесен, от този който е допуснат в България и върху този въпрос може да се дебатира, за да се стигне до максимално намаление на тази група лица. Но от друга страна, не трябва да подценяваме болките на растежа, от които страдаме – презастраховаме се непрекъснато. Обяснимо е в момент на криза всеки да мисли за работното си място и да се опитва да докаже на началника си колко важни и секретни неща върши. А трябва да вървим към общата европейска тенденция да намаляваме броя на хората и на документите, касите, решетките, регистратурите, секретите.
- Има ли случаи на злоупотреба или грешки?
- Регистрирани са злоупотреби, но те са по-скоро изключения и са в допустимия процент на грешка. Безпокойство буди изнасянето на информация от по-високите политически нива, които са имали достъп до нея при изпълнение на служебните си задължения. Употребяват я за политически цели, това е проблемът. Към края на миналата година сме отчели общо образувани 30 предварителни производства, като миналата година са приключили с присъди 9, а две от тях са оправдателни. Това действа дисциплиниращо за всеки, който борави със секретна информация.
- Известно е, че арестуваният за връзки с мафията Алексей Петров е имал допуск до класифицирана информация до най-секретното ниво. Ако обвиненията или част от тях бъдат доказани в съда, ще се търси ли отговорност от тези, които са го предложили и са гарантирали за него?
- Безспорно е имал такъв достъп. Това стана ясно и от регистъра, който нашата комисия води. Но той е прекратен на 18 ноември 2009 г.
В рамките на проучването до ниво „секретно” се извършва интервю с трима гаранти, които трябва да дадат информация за конкретното лице, да преценят неговите качества, връзки и контакти, стандарт на живот. Не е изключено да се търси отговорност от тези, които са го проучвали, ако са правили справки за него, но са укрили събрана информация, манипулирали са я или са я подценили. Но всичко това е много трудно за доказване. Достатъчно е да се оправдаят, че не са знаели за такава информация. От римското право още има едни принцип, че отрицателни факти не се доказват и този, който твърди някакъв положителен факт носи изцяло доказателствена тежест за установяването му.
- А дали октоподът Петров е злоупотребил със секретна информация, с която е разполагал?
- Това е част от обвиненията към него за търговия с влияние, но при нас, като институция, няма такава информация. Ако има злоупотреби, ще ги установят прокуратурата и съдът. От друга страна, това е в компетенциите на ДАНС, защото те правят прекия контрол. Като издадат на едно лице разрешение, носят отговорност да контролират това лице през целия период, през който то има права за достъп до секретна информация. Но ако трябва да сме обективни, в случая не е лесно на даден служител от ДАНС да контролира началника си. Даже звучи неправдоподобно. Присъединявам се към становището на ген. Атанас Атанасов, че има нещо сбъркано в това всяка служба да проучва собствения си началник. Че кой подчинен ще посмее да тръгне срещу шефа си, няма такъв. Трябва да се помисли за някаква форма на коректив.
- Как работите в момента с ДАНС, до преди месец към тях имаше доста упреци за изтичане на секрети?
- Перфектно работим с ДАНС, защото отношенията ни са поставени на принципна основа. Преди две седмици направихме съвместен семинар в Кремиковци, при много добра организация. Стигнахме до много общи решения за конкретна работа. Обмисляме регулярно обучение на регионалните структури на ДАНС. През втората половина на годината започваме съвместно обучение на областни управители, а догодина и с кметовете, след местните избори.
