Спирането на газа за България от страна на Газпром предизвика ураган от нападки и критики от страна на бившия премиер Бойко Борисов. Той обвини Кирил Петков и правителството във всички възможни грехове за газовата, включително и в обслужване на Путин. На Борисов му пригласят активно Делян Добрев и Теменужка Петкова, които странно защо са на свобода и със специален статут на поканени в големите медии.
Налага се да бъдат припомнени някои позорни, дори престъпни епизоди от най-новата газова история на страната.
6 март 2020 г. Министър-председателят облита с хеликоптер и проверява напредъка в строителството на Турски поток, когото той упорито нарича Балкански... „Давайте премии, виж как работят хората“, - препоръча Борисов на ръководителите на обекта, възхитен от напредъка на строителството.
Премиерът провери напредъка по трасето в района на компресорна станция „Расово“. Борисов посочи, че с тази компресорна станция, както и с КС „Нова Провадия“ ще може да бъде увеличен капацитетът на Балкански поток до 20 млрд. куб метра. Премиерът посочи, че Балкански поток ще диверсифицира газ по цялото трасе, не само за България, но и за Сърбия, Унгария и Австрия.
Още тогава беше ясно, че проектът е със съмнителна полза за България, че в него се наливат около 3 милиарда български пари, чието връщане се губи в мъгляви обяснения за далечното бъдеще. Лъснаха и поредица от лъжи, че уж строителството се изпълнява от саудитската компания "Аркад", но се оказа, че тя се ръководи от руснаци, които наемали за подизпълнители основно руски и беларуски фирми. Тръбите също са произведени в Русия, а много от работниците по трасето се оказаха руски и беларуски граждани. Дори охранителните фирми бяха руски…
Как се стигна до това.
Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган помпозно отпразнуваха на 8 януари 2020 г. официалното пускане в експлоатация на газопровода „Турски поток“. Ако си спомняте, през ноември 2018 г., и двамата президенти отново в Истанбул вече празнуваха края на полагането на тръби по дъното на Черно море. Всъщност най-радостен бе Ердоган, защото за него това бе голяма победа, а Путин само се усмихваше, тъй като за Русия нещата далеч не бяха весели. Тепърва предстоеше завършването на трасето на Турски поток през България, което е притеснявало руския президент. Киселата му усмивка се дължеше на лошите му карти в геополитическата газова игра, която се разви доста неуспешно за него. В крайна сметка руските граждани така и не разбраха, защо Газпром по заповед на Путин строи Турски поток, струващ огромни пари? Общата цел беше напълно да се спре транзитът на газ през Украйна от януари 2020 г., позволявайки руските експортни доставки за Европейския съюз през две нови магистрали, заобикаляйки мразения от Путин съсед. Именно за тази цел „Турски поток“ и „Северен поток 2“ бяха изградени едновременно: и двата газопровода трябваше да бъдат пуснати в експлоатация преди края на 2019 г., когато изтече десетгодишното руско-украинско газово споразумение. Проектите обаче се бавеха.
Резултатът е, че обемът на транзита на руски газ намаля значително. През 2019 г. обемът на транзита спада до 41 млрд кубически метра. През 2011 г. обемът на транзита през Украйна беше 104 милиарда. Транзитът е достигал 140 милиарда кубически метра и повече. Няма грам икономическа логика. Решението е чиста политика. Турски поток за Кремъл е чиста авантюра, от която се възползва Анкара. За България обаче решението на Путин не само не дава нещо, но дори я поставя в неизгодно положение. Затова Путин и тогавашния български премиер Бойко Борисов разчитат на пропагандата.
За Кремъл стратегическият провал се крие във факта, че не успя да лиши Украйна от транзит на газ, че Москва трябваше да сключи ново дългосрочно споразумение с Киев, да й гарантира много големи обеми на изпомпване и добро възнаграждение за услуги за следващите пет години и дори плати на украинската страна почти 3 милиарда долара стари дългове. Войната срещу Украйна показва, че Путин не е забравил това и жадува отмъщение.
Затова не бива да се забравя въпросът: защо всъщност изобщо е построен скъпият „Турски поток“? Отчасти причина е провалът с проекта Южен поток. Освен това Путин искаше да накаже непокорната България, която според него е виновна за провала. И до днес той повтаря, че София му дължи над 800 милиона евро, налети незнайно на кого в България. И тук възниква логичното съмнение: дали тези пари не са изплатени с част от налетите около 3 милиарда в трасето на Турски поток през нашата територия? Дали едни 130 милиона, получени като кредит от ББР за фирма на известен с връзките си със задкулисието бизнесмен не отидоха при руснаците, скрити зад табелата на арабска фирма-изпълнител на проекта у нас.
Всичко това минава през сложни отношения и схеми, които въпреки всички опити да останат тайни, прозират в много случаи. Колко пъти Путин е звънял на Борисов да му „набива канчето“ или да му „бие чембери“, както Борисов сам се изразява за други… Със сигурност това се е случвало. Фактът, че Борисов постоянно подтичваше или облиташе строежа и полагането на тръбите, както и впрегнатата пропагандна машина, доказват под какво напрежение и натиск е бил. И той си счупваше краката, както казва народа за натегачите, да угоди на Путин.
Така Борисов опита да коригира/изкупи грешката на Путин с Южен поток и изчезналите в онази посока стотици милиони.
Забележете какво пише прокремълската медия Интерфакс: Газ от „Турски поток“ се изпомпва в България, а след това около половината от този обем се връща в Турция през друг пункт за доставка и приемане. Трудно е да си представим, че такъв екстравагантен транспорт може да бъде търговски изгоден за Газпром. Но българският газоразпределител Булгаргаз, според същата статия на Интерфакс, очаква да се възползва от нови споразумения за десетки милиони евро. Това обаче не само не се случва, но българската страна дори влиза в огромни разходи. Нещо повече, Борисов успява по някакъв начин да заблуди САЩ, които заплашваха със санкции участниците в Турски поток, и обслужи докрай целите на Владимир Путин.
Рано или късно българското общество ще постави тези въпроси ребром на лидера на ГЕРБ Борисов и той ще трябва да отговори. Дори и пред съда, което би било не просто логично, но и справедливо.
Димитър Атанасов
Всеволод Миструшов
