От няколко години сме свидетели на системно и организирано обругаване на украинския народ. Подобно тотално оклеветяване не се е случвало по-рано с друг народ – не е охулен така дори германският народ по време на Втората световна война. Украинският народ и Украинската държава се демонизират от кремълската пропаганда безогледно. Средствата достигат до перверзия. Позволено е всичко, граници не съществуват, границите на приличието, съществували до скоро, се прескачат цинично.
Мащабите и средствата на акцията безсъмнено показват, че това е част от хибридната война и нейната цел беше да подготви почвата за конвенционалната война и да я подпомага, когато тя започна.
На всяка страна, която започва война, са нужни оправдания, обществото в страната и в света трябва да бъдат убедени, че агресията е предизвикана и войната е освободителна. Нападението трябва да се представи като защита. В древния свят армиите просто са тръгвали да завоюват набелязаните територии. В съвременния свят ценностите са променени и никой, когато започва война, не казва, че тръгва на завоевание. Той отива да освобождава, отива да помогне, да защити местното население, което го очаква с цветя. По тази причина руската информационна стратегия представя агресията като освобождение. С тази цел в Русия бяха забранени всички опозиционни и алтернативни информационни източници.
Обезпокояващо е, че пропагандата на агресора се възприема за чиста монета у нас, където имаме възможност да слушаме, гледаме и четем различни източници и да правим безпристрастни заключения, без да сме заплашени от репресии. Аналогиите със започването на войната от Германия са потресаващи. Приликите при руската агресия срещу Украйна се повтарят буквално. А когато не се забелязват, има нещо повече от наивност.
Българите винаги са се прекланяли пред патриотизма, винаги са се възхищавали от мъжеството. Кога българите започнаха да приемат като положително качество да не защитаваш родината си? Днес, като се започне от президента, мнозина съветват да не се помага на украинците да се бранят, за да се прекратяла по-скоро войната. Естествено е руската армия да призовава украинските войници да се предават – всяка армия призовава своя противник да се предаде. Но българите, призоваващи украинците да се предават, са руски, а не български патриоти. Или са просто дезертьори, дезертирали от вековните български ценности за чест, мъжество и свободолюбие.
Тези дезертьори днес обругават украинския народ, задето проявява чест, мъжество и свободолюбие и смело защитава родината си.
Това отприщи обругаването на украинския народ, както никой друг народ не е бил обругаван. Рисува се в най-черни краски. Приписват му се всички пороци.
Започва се от историята – не съществувал украински народ и украински език, украинската държава била измислена, изкуствена, нелегитимна, никога не била съществувала и нямала право да съществува.
Пропагандата се върши просто – на широката публика се представят ефектни интерпретации и се повтарят натрапчиво. Нима македонците не повярваха, че са потомци на Александър Македонски! По същия шаблон се твърди, че Украйна не е съществувала. Но по същото време не е съществувала и Русия. През XI–XIII в. съществува Черниговското княжество. През ХІІ–ХV в. са съществували Киевското княжество, Новгородската република, Великото Владимирско княжество, Смоленското княжество, през ХІІІ–ХVІ в. се появява Великото московско княжество, от ХІІІ до ХVІІІ в. същите земи се владеят от Великото литовско княжество. В руските източници се натъкваме на интересна информация – славянското население на това княжество е станало основа за формиране на два източнославянски народа – белорусите и украинците. Този исторически преглед е съвсем кратък, но чрез него искам да покажа, че е по силите на всеки да направи справка, а не да приема безкритично пропагандата.
Още обвинения към украинците – че са нацисти. Няма значение, че през Втората световна война милиони украинци са жертви на германския нацизъм! Обвиняват ги още, че са фашисти и в същото време ругаят президента Зеленски, че е евреин. А видяхме и снимки, на които евреи се молят пред Стената на плача за украинските „фашисти“.
Машината на пропагандата се върти на пълни обороти, лепи етикети и повтаря безконечно, че Украйна е фашистка държава, а троловете повтарят след нея. Има в Украйна фашистки организации. А в Русия няма ли? „Национално-патриотичен фронт „Память“ е ултрадясна шовинистка, неонацистка и антисемитска организация, създадена още през 1980 г. През 2014 г. поддържаше активно руските сепаратисти в Донецк и Луганск. Нейният лидер Николай Скородумов почина миналата година, но членовете ѝ не са променили позициите си. Кинорежисьорът Александър Сухаревский е основател и лидер на ултрадясната националистическа „Народна национална партия“ и главен редактор на нейния вестник „Я Русский“. Вестник „Завтра“, основан през 1993 г. от Александър Проханов, излиза и до днес. Изразява сталинистки, имперски, профашистски и антисемитски позиции, а самият Проханов много пъти е съден за клевети. През 2017 г. той и още 20 съмишленици изпращат писмо до президента на Франция Еманюел Макрон да помилва терориста Илич Рамирес Санчес (Карлос Чакала).
На 24 ноември 2016 г. президентът Путин провежда изпит по география за даровити ученици, на който задава въпрос „Къде свършват границите на Русия“. Учениците започват да отговарят според както са учили по учебниците – границите на Русия свършват до Беринговия проток. Но Путин ги прекъсва и отговаря вместо тях: „Границите на Русия не свършват никъде (Границы России нигде не заканчиваются)“. Имаше клип в Ютюб от този изпит, но сега са го изтрили – дори на руската пропаганда отговорът на Путин се е сторил неприличен. Та щом президентът говори така, какво да очакваме от другите в страната му!
За много страшно обвинение смятат, когато нарекат украинците бандеровци. Степан Бандера е украински националист, но се е пожертвал за независимостта на страната си. Най-напред е осъден на смърт от поляците, после е затворен в германския концлагер Заксенхаузен, а след войната се бори срещу болшевизма, докато е осъден на смърт от съветски съд и отровен в Мюнхен през 1959 г. През 2010 г. президентът Юшченко го награди посмъртно със званието „Герой на Украйна“ за „несъкрушимост на духа в отстояването на националната идея, за проявените героизъм и саможертва в борбата за независима Украинска държава“.
Гаврят се над украинците, като ги наричат укри, хохли, вонящи хохли, разпространяват мем с текст „Когда меня рожали, все хохлы дрожали“ на фона на Путин, унижават ги с гаврата „Хохлы не люди. Украина не страна“.
Подигравките над „укрите“ наистина нямат предел. Тиражират се най-вече във фейк-сайтове, които в руското интернет пространство са безчет. В множество такива сайтове се повтаря например гаврата, че украинските историци откопали невероятен факт: Черно море се е появило изкуствено, благодарение на таланта и труда на древните укри, било с изкуствен произход, укрите го изкопали уж за да могат да се къпят и перат. „Новината“ е показвана и по руски телевизионни канали. „Откритието“ било публикувано в книга на украински учен. Естествено, не съществува нито такъв учен, нито такава книга. Това е само един пример за обругаването на един народ. Практически няма област от историята, културата, политиката, които да не са подложени на гавра от руска страна. Не искам да изброявам други примери, защото е гнусно.
Обругаването на украинците от страна на Русия може да бъде сравнено единствено с обругаването на българите в Република Северна Македония. В Русия наричат украинците с обидни и унизителни епитети – укри, фашисти, нацисти, точно както македонците ни наричат „бугари-татари“ и „бугари-фашисти“. Приликата не е случайна. Македонците формират своята историческа идентичност, като отричат българските си корени. Днес Русия е огромна страна с мощна армия, но има комплекс от миналото, защото историята ѝ започва от Киев. Корените ѝ са в Киев. През следващите векове центърът на страната се премества на север, но зараждането е около Киев и това създава комплекси. От това се пораждат противоречията в руското отношение към Украйна – от една страна казват, че няма такава държава и такъв народ, но като наричат този народ фашисти и нацисти, признават, че това е отделен народ. А не може да се измисли руска история за ранните векове около Москва, защото там такава просто няма. Кражбата на история прилича на антиквизацията на Македония, на която още дълги години ще се смеем.
Могат да се изброяват още и още факти от сатанизирането на украинския народ. Вирусът на Ковид-19 се изготвял в тайни украински лаборатории и когато те били разкрити и унищожени от руските войски, заразата изчезнала. А толкова скоро беше, когато гледахме кадрите от Ухан, когато той беше в пълен локдаун, а вирусът още не беше достигнал до Европа.
Били наркомани, били изверги, които избиват собствения си народ, за да обвинят Русия. Избивали деца в Донецк и Луганск. Но военните действия там започнаха, когато на украинска територия влязоха руски военни формирования без обозначение и започнаха бойни действия. Имаше жертви и от двете страни. Загинаха деца и от двете страни. И днес вината за опустошенията на страната им пак била тяхна, защото вместо да се предадат без бой, оказват съпротива на руската армия, която навлезе в тяхната страна с най-благородни намерения!
След Великден в централните новини показаха репортаж за звънарката на киевския събор „Свети Владимир“. Разказът на тази 70-годишна жена беше разтърсващ. Преди няколко години старият звънар на храма я обучил да бие камбаните, а знаем, че това не е никак просто изкуство. Показаха виртуозното ѝ майсторство. И тази почтена и смирена жена разказва как, докато вървяла по улицата с друга възрастна жена, руските танкисти насочвали дулата на танковете си право към тях и като виждали страха им, се смеели. Устроили си забавление момчетата. Било им скучно и се забавлявали, като гледали уплашените лица на жените. Колко забавно! Колко весело! Колко хуманно! Путинофилите сигурно ще похвалят руските танкисти, задето не са стреляли – вижте колко са хуманни! Като безумни повтарят, че руски войник не стреля по цивилни граждани. Той само насочва дулото на танка срещу него и се забавлява. Те не са нападнали Украйна, за да стрелят, те са дошли просто да се позабавляват. А украинската армия сама избива своите граждани, сама разрушава домовете на майките и бащите си.
Тези и подобни квалификации, демонизиращи Украйна и украинския народ, се разпространяват масово по руските медии. Преди войната руските официални власти повтаряха, че никога няма да нападнат Украйна. Когато нападнаха, било за да защитят рускоезичното население и да денацифицират братската страна. Повече от два месеца гледаме ужасяващи кадри на опустошението на братската страна. А долнопробното оклеветяване на братския народ е за да оправдаят агресията си. Очевидно си дават сметка, че без манипулациите и клеветите няма да получат подкрепа. Една справедлива отбранителна война не се нуждае от лъжа и клевета. При отбранителна война народът се вдига спонтанно и самоотвержено. Това се случи с украинския народ. А руският народ трябваше да бъде манипулиран с долнопробни клевети по адрес на украинците. Трябваше да бъдат забранени всички медии, през които може да се промъкне истината. Трябваше да бъде въведено специално законодателство за борба срещу истината.
Теодора Димова, Портал Култура
