Падането на Бойко Борисов е важен фактор за свободата на словото в България. Това каза пред БНР Павол Салай, ръководител на отдела за Европейския съюз и Балканите на организацията „Репортери без граници“.
„Една от причините България да подобри класирането си в Индекса за свобода на словото е падането на страни като Гърция, която измести България от последното място в Европейския съюз, както и Албания, която е последна сред страните кандидатки. Принос за ефекта върху медийния климат в някои европейски страни и изкачването им класацията имат мерките на Европейския съюз от тази и миналата година, целящи подобряване на сигурността на журналистите и свободата на словото“, обясни той.
Салай посочи, че трябва да се отбележи промяната и модернизацията в методологията, затова е добре сравнението между класацията за тази и за миналата година да се приема предпазливо.
„Също така подобряването може да бъде обяснено със ситуацията на място в България. Падането на правителството на Бойко Борисов е важен фактор. То поддържаше системни опасности за свободата на словото и за журналистите. Също така през 2021 г. имаше по-малко физически нападения срещу журналисти в сравнение с 2020 г. Отбелязва се и прогрес в посока раздаването на правосъдие по отношение на престъпления, извършени срещу журналисти. Например напредъкът в разследването на полицейското насилие срещу Димитар Кенаров“, коментира още той.
Салай допълни, че въпреки това България остава сред трите страни от Европейския съюз, заедно с Унгария и Гърция, на дъното на тази класация.
„Има доста проблеми, които трябва да бъдат решени. Като започнем със сигурността на журналистите. Например заплахите срещу Атанас Чобанов и да продължим с липсата на независимост на регулатора на обществените медии и можем да завършим със съдебните дела за злоупотреби и недостатъчния достъп до информация“, уточни той.
„Днес наблюдаваме двойно по-голяма поляризация, която оказва негативно влияние върху свободата на медиите и правото на информация. Първото измерение е националното. Наблюдаваме възход на медиите, които представят едностранни мнения като факти. Разбира се това го виждаме и в България с пропагандните медии, собственост на олигарси, които нападат свои колеги, други журналисти. Това до известна степен е намаляло, но остава проблем в България“, коментира още шефът на отдела за Европейския съюз и Балканите на организацията „Репортери без граници“.
„На световно ниво поларизацията е между политическите блокове. Имаме Русия, която напада суверена държава Украйна и водеща информационна война там, но и също в Европа. Това до известна степен бе ограничено заради решението да бъде спряно разпространението в Европа на пропагандните медии на Кремъл RT/Russia Today и „Спутник“, отбеляза той.
Според него България има да измине дълъг път, но можем да видим начало на подобрение. „Също така новото правителство вече направи някакви усилия да подобри законодателната среда. Но медийният пейзаж е много крехък в сравнение например с този в Полша“, поясни специалистът.
