„Македония е исторически кръстопът, през който всеки от съседите някога в историята е преминавал, и всеки счита, че има предимство.
Македония може да подпали региона, което вече е ставало в началото на миналия век и неведнъж. Затова САЩ се опасяват, че Русия може да го използва за дестабилизация на региона в период на война. Европа следва американския императив да се интегрират Западните Балкани, но това не бива да става за българска сметка.“
Това заяви в интервю за предаването „Това е България“ в ефира на радио „Фокус“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D) и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г.
Според Христов българските съображения са напълно безразлични на чиновниците в Koмисията и на другите европейски лидери, които често не ги разбират: „Интересува ги само спешната интеграция на Скопие в ЕС, в името на стабилността на континента, както те официално заявяват. Но това е много погрешно схващане, защото пренебрегването на българската позиция ще има само отрицателни последствия. Най-напред, ще възмути нас, българите, а освен това ще внесе нерешени спорове в Съюза, които ще пораждат напрежение в средносрочен план.“
По думите на Иво Христов, евроинтеграцията на Скопие се е превърнала в спешен приоритет в последните две години, а днес ни се представя и като необходим компромис.
„Това дава основания да предположим, че войната в Украйна, която днес се ползва като аргумент за бързата интеграция, се подготвя отдавна, а приобщаването на Западните Бълкани към ЕС е част от тектоничните размествания преди големия трус, който започна през февруари“, коментира още евродепутатът.
Иво Христов смята, че малцина в Европа познават сложната история на Македония: „Политиката в Европа се прави от неизкушени от историята чиновници. Мисля, че в аналитичните центрове в САЩ и Русия познават много по-добре македонския казус и всеки посвоему търси да го употреби в своите планове, което е опасно за нас. Вашингтон и Москва следват по-дългосрочни и изкусни стратегии, които Европа така и не успява да изработи на съюзно ниво. Знаете, че така и не успяваме да се сдобием с общоевропейска външна политика.“
„Натискът за бързото приемане на Република Северна Македония е съпроводен и с много агресивно лобиране в полза на Скопие, което цели да притисне България и което се толерира в Брюксел“, смята Иво Христов.
По думите му, стабилността на Съюза почива на принципа, че в него влизат страни, които нямат нерешени конфликти и сериозни претенции помежду си.
„Нарушавайки критериите от Копенхаген, ние създаваме риск от имплозия. От наша страна има разнобой, предвид двете външни политики, за които говори министър Генчовска преди десетина дни, и непрозрачната дейност на съветниците на премиера. Ситуацията за България е опасна.“
Евродепутатът е на мнение, че ветото за европейско членство на Северна Македония с нищо не може да повлияе на войната в Украйна, но цели да укрепи тила на Европа.
„Поне това е очевидното разбиране на Вашингтон и Брюксел. Опасявам се обаче, че форсирането на ветото ще създаде много повече рискове за Съюза, отколкото би предотвратило. Тъкмо тук липсата на историческа култура е причина за тази лоша преценка.“
Иво Христов коментира още, че очаква българският парламент да разреши доставката на оръжие за Украйна, без да възлага на кабинета да взема такова решение.
„Това ще даде възможност на БСП хем да гласува против, хем да остане в правителството, защото решението няма да се взема в Министерски съвет. Тъй или иначе, за мен подобно решение ще бъде стъпка към въвличането на България във войната. То цели да официализира българския ангажимент като дълбок тил на Украйна, а това значи и потенциална цел. Мисля, че член пети от Североатлантическия договор, който би трябвало да има възпиращ ефект върху потенциален противник, вече е фактически прекрачен праг, защото НАТО участва във войната с масивни доставки на оръжие и разузнавателна информация.
Това означава, че психологическият праг от пряка размяна на удари между Русия и НАТО може да бъде много лесно прекрачен. Това решение ще има особено опасни последици във вътрешната политика, защото ще изостри опасно историческото разделение между русофили и русофоби, което може да роди само нестабилност.“
На въпрос на водещата дали трябва да се плашим заради едностранно спрените от „Газпром“ доставки на руски газ, Иво Христов отговори: „Трябва да се възмутим най-вече от оскъпяването на суровините заради появата на посредници. Това ни се пробутва като някакъв вид свобода, но газът, който ще купуваме, е отново руски, просто е по-скъп. Бизнесът поиска от кабинета да изясни откъде ще набави липсващите количества в средносрочен план. Самото отрязване на Европа от руските суровини ще оскъпи продукцията ни и ще я направи неконкурентоспособна. Независимо от витиеватите аргументи на лобистите.“
Според евродепутата Третата световна война вече е факт, като единствено остава историците да ѝ дадат това име.
„Втората световна също започва като полска кампания, френска кампания, скоро става европейска, а след Пърл Харбър и световна. От февруари насам избухна войната в Украйна, свален бе пакистанският премиер, който в деня на началото на войната се намираше в Москва, а Турция започна самостоятелна военна операция в Северен Ирак. Всички тези събития са част от обща динамика. Намираме се в логиката на една световна война.“
В коментар на изказванията на президента Радев, че политически шарлатани искат да заложат бъдещето на България за свои користни цели, и на премиера Петков, че икономическият шантаж на Кремъл срещу България и ЕС няма да успее, Иво Христов заяви: „Това са мнения на президент-суверенист и премиер, който при връчването на мандата нарече България „локация“. Първият е полагал клетва да защитава България, вторият не владее добре български. Мисля, че българите знаят на чия страна е здравият разум, независимо от пропагандната истерия, която търси да дамгоса пацифизма като путинизъм и да представи милитаризма като хуманизъм в духа на Оруел: „войната е мир“. Мисля, че българите се славят с трезвомислие. Те често бъркат в преценката си, но са изначално предпазливи. Вярвам, че ще направят точната преценка.“
Според Иво Христов България не е дала никакъв повод за съмнения относно своя евроатлантизъм, но войната в Украйна е война извън Съюза, в която членството ни в НАТО не повелява да се намесваме.
„Да оставим настрана, че България не носи отговорност за сложната предистория, която доведе до тази трагедия. България осъди руското нашествие, приютява хиляди бежанци. Но това не значи, че трябва да се принесе в жертва на чужди геополитически планове. Помним как тръгнахме като аслани в Ирак и в Афганистан и как се върнахме оттам. Затова: хуманитарен ангажимент – да, но не бива сами да каним пожара в дома си.“
