В критичната ситуация с войната срещу Украйна, когато почти целия свят е срещу тази агресия, да превърнеш Израел в свой враг е върховна глупост. На 1 май руският външен министър Сергей Лавров заяви пред италианска медия при споменаването от журналиста, че украинският президент Володимир Зеленски е евреин, че „Адолф Хитлер също имаше еврейска кръв.
Това не означава абсолютно нищо. Мъдрият еврейски народ казва, че най-запалените антисемити обикновено са евреи. Семейството си има черна овца, както казваме“.
Това взриви не само Израел, но и всички евреи по света.
Някои анализатори смятат, че Лавров е направил груба грешка. И толкоз. Не, не – не става така. Лавров не казва нищо случайно и нищо, което не е обсъдено предварително с президента Владимир Путин. Антисемитските фрази са били подготвени.
Но в случая има още една особеност, която е страшно важна.
На 30 април 1945 г. Хитлер пише своето лично завещание-изповед за живота си и политиката, която е провеждал. В него той описва причините за Втората световна вона, като стоварва вината за нейното начало на държавите, съюзили се срещу Оста, които според фюрера „са или от еврейски произход или са се поставили в услуга на еврейските интереси“.
Ден след тази дата Лавров използва същите внушения спрямо евреите.
Опитвайки се по някакъв начин да оправдае зверствата на руската армия в Украйна, той засегна дежурния в такива моменти „еврейски въпрос“ по изключително циничен начин.
Реакцията бе светкавична. „Приемам изявлението на руския външен министър с особена сериозност“, заяви израелският премиер Нафтали Бенет. - Думите му не са верни, а посланието им е отвратително. Целта на подобни лъжи е да обвинят самите евреи за най-отвратителните престъпления в историята, които са били извършени срещу тях, и по този начин да освободят враговете на Израел от отговорност. Използването на Холокоста на еврейския народ като политически инструмент трябва веднага да бъде прекратено.”
„Изявленията на руския външен министър Лавров са не само непростими и възмутителни – те са и ужасна историческа грешка“, на свой ред заяви израелският външен министър Яир Лапид. - Евреите не са се самоубивали по време на Холокоста. Обвиняването на самите евреи в антисемитизъм е най-ниското ниво на расизъм срещу евреите."
Израелското външно министерство вече извика руския посланик Анатолий Викторов „на килима“ за разяснителен разговор.
Израелският министър на обществената сигурност Омер Барлев каза, че коментарите на Лавров накърняват паметта на убитите от нацистите и също така създават "опасна фалшива еквивалентност, основана на антисемитски лъжи", която може да доведе до нарастване на антисемитизма по света и преди всичко в Русия. А неговият заместник Яир Голан е още по-рязък: „Обидата идва от насилствен режим, който не се колебае да елиминира своите съперници вътре в Руската федерация и да нахлува в чужда държава“.
Интервюто на Лавров беше коментирано и в музея „Яд Вашем“ – мемориален комплекс за историята на Холокоста, който се намира в Йерусалим. Председателят на мемориала Дани Даян определи думите на руския дипломат като „погрешни, неадекватни, опасни и достойни за презрение“. Между другото, това не е първият път през последните два месеца, когато Яд Вашем критикува действията на Русия. В началото на март ръководството на мемориала осъди обстрела на околностите на Бабий Яр до Киев. Както е известно, именно в Бабий Яр нацистите по време на Втората световна война извършват масови екзекуции на цивилно население - предимно евреи. Само през последните два дни на август 1941 г. там са убити над 33 000 души...
Антисемитската атака на Кремъл обаче не се изчерпа с изказването на Лавров. На 3 май руското външно министерство обвини израелското правителство в „подкрепа на неонацисткия режим в Киев“.
Това преля чашата и Кремъл бе обявен от евреите по света за новия център на антисеметизма в света.
Но това не е нещо ново.
Антисеметизмът в СССР се проявява силно в край на 30-те години на миналия век, а втората вълна е в края на 40-те години. Сталин смятал, че прекалено много евреи заемат важни постове в партията и държавната власт и това силно вреди на комунистическата държава и политика. В края на 30-те години антисеметизма вече е част от политиката на Сталин и КПСС.
На 28 ноември 1948 г. Сталин подписва секретна заповед за спешното разпускане на Еврейския антифашистки комитет, конфискация на цялата документация и архив на комитета. Тайните служби веднага се задействат. Председателят на комитета Соломон Михоелс е открит мъртъв. Най-активните членове Перец Маркиша, Лев Квитко, Кемьон Калкин и Давид Гофщейн са арестувани. В ареста е тикната и първата жена академик Лина Щерн. Задържани са журналисти, лекари, писатели и поети, известни актьори. Започва съдебно дело срещу 125 човека, от които 23 са разстреляни по бързата процедура.
За арестите не се съобщавало, а еврейските активисти се обявявали за изчезнали. Много от тях умират в затворите.
Един от следователите, някой си Лихачов, заявил на Ицик Федерер, докато го измъчвал: „Ще ти прекърша врата, иначе началството ще ми откъсне главата. Щом сме ви арестували, ще ви измислим и извършени престъпления“.
Е,в това руските властници и пропаганда са майстори - верни ученици на Берия, Вишински, Ягода, Ежов...
Лавров и Путин се наредиха до Хитлер и Сталин. Допреди няколко месеца това щеше да звучи невероятно. Вече не.
Русия спешно се нуждае от денацификация.
Огнян Стефанов
