Неадекватните реакции на политиците по отношение на учителската стачка продължават. Нищо ново, свикнали сме. Но този път нещата имат претенции за неповторимост.
След онзи самонабутващ се вот на доверие, който поиска Филип Димитров, след което бе отсвирен заедно с цялото му правителство, този ще е втори също толкова абсурден. Разбираем е нагонът на опозицията към властта. Тя, властта е като хубавата Елена, като скъпа проститутка, като манекенка на повикване, която всеки политик желае. Хубаво, но трябва и акъл.
От някълко дена странният,
отъкдето и да го погледнеш, депуат Яне Янев се е превъзбудил повече от
необходимото. Ликът му ни стряска от всяка медия, гласът и диалекта - също. Това,
че човекът търси изява е понятно. Такава той импровизира и с твърденията за
агентурното или разузнавателно минало на Симеон Сакскобургготски. Щеше да вади
някакви зашеметяващи тайни, но нищо не стана. Преди това ни наду главите с
истеричните вопли да избираме медсестрите в Либия за евродепутати. Изостави го
даже верният му другар по партия Георги Марков, който освен като агент Николай
е известен и с това, че беше конституционен съдия и още е в управата на ФК
„Левски". Странно е, даже много странно, как сега му се връзват известни
политици, които в друго време не биха се спрели дори да оприказват за времето с
Янев. И с просто око се вижда, че човекът е повече пациент и димка (сините да си спомнят опушената зала в
Пловдив), отколкото
политическа фигура. Хванем ли се на въдицата му сега, утре ще се събудим с убийствен махмурлук.
Има поне няколко причини да не правим това.
1. Учителите нямат нужда от по-нататъшно политизиране на стачката;
2. Стачкуващите имат нужда от договореност с властта, независимо кой управлява в момента;
3. Процедурата ще отнеме време, ресурс и ще разводни проблема;
4. Вотът е закъснял поне с година;
5. Вотът няма да мине посмъртно.
Пет аргумента „против" само на първо четене. Има и още, но няма нужда да ги изброявам всичките.
снимки Вяра Йовева
Заплати и реформа. Това е формулата за успешни преговори. Времето минава, нещата почват да излизат извън контрол. Власт и протестиращи трябва да си дават сметка за това. Обществото още си трае, уж подкрепя стачкуващите, но в един момент на близо 1 млн. родители ще им писне децата им да седят в къщи, а училищата да са празни и ще се произнесат. Как, още незнаем. Но ако се смеси едното недоволство с това към управляващите и тяхното упорство, може да се получи взривоопасна смес. Това е една от причините лозунгите за предсрочни избори сега, да не изглеждат особено привлекателни. Дори да приемем, че сегашните управляващи са изчерпали доверието ни изцяло, което въобще не е сигурно, пак трябва да се помисли за последствията от една нова „нежна револяция".
По-мъдро, дори за бленуващите продсрочен парламентарен вот, е първо да минат местните избори. След 28 октомври ще е ясно кого харесват и кого - не българите. Нека партиите си направят своите анализи и стратегии тогава да предприемат каквото там шушнат партийните шамани.
Вот и предсрочни избори сега е вреден вариант за цялото общество, а за учителите е направо безумие. Всички техни усилия, емоции, енергия и умствен потенциал, вкарани в протестите през тези седмици ще отидат на вятъра. Представете си само нова предизборна кампания, компроматни войни, скандали с партийни листи - хем тъпо, хем няколко месеца. Време, през което дори най-верните поддръжници и роднини на протестиращите ще забравят за техните искания. Известни сме с късата си памет, така че учителите да не разчитат на нея.
Новото правителство ще трябва да се състави от сили, които са се клели в Бог, майка си и баща си, в децата си, че нямат да влязат в коалиция с този или онзи. Кандърмите ще продължат поне 2-3 месеца. Сформираният кабинет пък ще поиска своите гратисни 100 дни, за да се сработи. След това ще почнат уговорките, че трябва да се ликвидират последствията от предишното управление. Някъде към Първа пролет новият финансов министър ще изплюе камъчето, че ситуацията в страната и хазната не позволяват 100-процентово увеличение и всичко ще започне отначало. Синдикатите ще са уморени за нови протести. Междувременно зимата ще е предизвикала нови емоции: недоволство от парното, скъпия ток, непочистените улици, камарите с боклук, разбити пътища, грипна епидемия, нестигащи пенсии и т.н. Топлите слънчеви лъчи обаче ще ни подсетят, че е време за Великденската ваканция, абитуриентските балове, кандидатстванията в гимназиии и ВУЗ... Да вдигаш стачка в такъв период е много рисковано.
Ето до това може да доведе един успешен вот на недоверие, падане на правителството и едни предсрочни избори. Който иска да върви по този път, трябва ясно да го каже на хората.
Изход обаче има и той може, трябва да се случи сега, до края на седмицата. Нищо че посредникът Георги Първанов щял да пътува в чужбина. И без него двете страни могат да се разберат. Изминаването на този път Макс Вебер е нарекъл „компромис". Точно това е пътят на управляващи и стачкуващи днес. Емоциите бяха дотук, нека влезе разумът. На децата и даскалите мястото им е в клас. На родителите - на работното място. На политиците - където искат да ходят... Убедихме се, че учителите имат воля да отстояват правата си, направиха го по един убедителен начин. Властта изпусна удобни моменти да демонстрира зрялост. Има обаче още възможност за силен ход, а той е да подаде ръка. Силните така правят. Освен това като започнат реформата, колкото и хард да у тя, ще имат подкрепата на обществото. Учителите също ще трявма да я приемат с всичките й неприятности. Получили справедливо увеличение на заплатите, те ще трябва да преглътнат неизбежните съкращения, например.
А опозицията нека се готви за властта. Това и е работата. Но не за чужда сметка, а благодарение на представена алтернатива, на смислени проекти за бъдещето и ако е възможно - с по-малко обещания.
Доли Карамитева
