“При нас действа руска пета колона, за това няма никакво съмнение. Превзела е наистина голяма част от българските медии, включително някои от националните медии. Особено Българското национално радио, не слагам под общ знаменател всички журналисти, но там има една немалка група, която облъчва денонощно… В нощния блок на “Хоризонт” се дава думата на хора, които говорят по половин час срещу Зеленски, колко е велик Путин…” Това коментира пред Фрог нюз историкът професор Пламен Павлов.
Г-н Павлов, може ли Република Северна Македония да влезе в Европа с антибългаризъм и антиевропейски послания? Може ли да се направи компромис с историята за сметка на икономиката и общото бъдеще в ЕС?
Както виждаме, има хора, които смятат, че това е възможно - Република Северна Македония да влезе с целия колорит на българската пропаганда, със своето преклонение пред диктатора Тито, с цялата си просръбска и пропутинска ориентация, тъй като това, за съжаление, е факт. Както е и факт в България - в сериозни обществени среди. Но това не бива да става, защото противоречи на духа на самия Европейски съюз и на здравия разум. Така че подобни компромиси и самото съотнасяне на нещата, от една страна, история, а от друга страна - икономика, е нелепо. Някакъв оксиморон. Никой не отрича необходимостта от все по-тясно сътрудничество и в икономиката, и в културата. Но няма перспектива, при положение че там се вихри антибългарска пропаганда, отричат се закони и правата на хора, които имат българско самосъзнание и природа.
Става дума за мнозинството от населението на РСМ.
Още един път искам да апелирам: Да се престане с това папагалско повтаряне от наши политици и журналисти, че има българско малцинство. Там няма българско малцинство, има българско мнозинство от гледна точка на историята.
Разбира се, всеки човек и група има право да се чувства такава, каквато е - както иска. Да се използва понятието малцинство е напълно неподходящо и невярно. Още повече, че в самата Конституция на Република Северна Македония се говори за части от народи, за общности, а не за малцинства.
А мислите ли, че наистина има някакви скрити договорки между българското и македонското правителство?
Възможно е да имало някакви вербални декларации, които са направени не само от настоящото правителство, но и от минали. Очевидно е, че най-големият и верен съюзник на РСМ е по пътя към Европа, към НАТО, към цивилизования свят е България, която първа призна в крайна сметка отделилата се бивша Югославска република. И да е имало подобни изяви, аз не мога да повярвам, че има някакви документирани подписани декларации. Очевидно не е така. Опитът да се манипулира общественото мнение е изключително опасен. Съветвам критиците на правителството да намерят друг подход, а не да действат по този начин, който за мен дискретира самата ни държава. Независимо кой, какви чувства има към настоящето правителство.
Как ще коментирате българското разделение за войната в Украйна? Има ли исторически корени създаването и действията на петата колона на Русия в България? Не е ли голяма вреда за България симбиозата на руската агентура, българската олигархия и малодушието на българина?
Аз не мисля, че българинът е малодушен по природа. Напротив, ние в нашата история сме показвали, пък даже и в близката неведнъж, че сме народ с достойнства и който умее да се бори за правата си, справедливостта, човешките ценности. Но остава такова впечатление и за съжаление, все повече се наслоява в българското общество…
При нас действа руска пета колона, за това няма никакво съмнение. Превзела е наистина голяма част от българските медии, включително някои от националните медии. Особено Българското национално радио, не слагам под общ знаменател всички журналисти, но там има една немалка група, която облъчва денонощно… В нощния блок на “Хоризонт” се дава думата на хора, които говорят по половин час срещу Зеленски, колко е велик Путин…
По-скоро тече една хибридна операция, което се вижда дори с просто око. По-тревожно е, че в София се движат някакви паравоенни хора, облечени в камуфлажни униформи, издигащи вишка пред официални институции като Столична община, където да смъкват украинското знаме, което е закачено с решението на самия Софийски общински съвет. И няма абсолютно никаква реакция на полицията. Абсолютно никаква. Това е недопустимо.
Главният двигател на руската хибридна война в България е несъмнено лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов. Говорим за преучредяване на българската държава. Това е посегателство върху българската конституция. И ние не виждаме никаква реакция дори от политическите противници на Костадинов. Разбира се, в много отношения той е последовател на тактиката на Хитлер и на Путин. Защото на това прилича. Без да искам да го засягам лично, голяма част от стъпките му просто следват подобен модел. Който е анахроничен и безкрайно опасен. Разбира се, е изтъкан от жаждата за власт на въпросния лидер на неговите съмишленици, но като цяло се взривява обществения мир.
Редно е да има действия от българските институции. Да се говори за преучредяване на държавата е крайно нелепо. Аз не виждам в лицето на Костадин Костадинов нов Аспарух или нов вариант на Петър и Асен. Малко повече скромност няма да навреди на г-н Костадинов, както и вглеждането в истинските български интереси, а не обслужване на чужди империалистически и за съжаление, неонацистки интереси, които в момента прокарва Русия с тази безумна война в Украйна.
Като историк смятате ли, че трябва да се премахнат паметникът на Съветската армия в София и на Альоша в Пловдив?
Тези паметници най-малко противоречат на историческата истина. Ние не сме освободени, а окупирани от съветската армия.
Аз съм против разрушаването на паметници, но трябва да бъдат преместени в някакви музеи на тоталитаризма, които има на много места. Те със сигурност не могат и не трябва да бъдат използвани като инструмент на хибридната война. Защото точно това става с паметника в София. Той е охраняван от някакви хора, които се зъбят. Чух по една медия, че един от охраняващите твърдял, че след 3 месеца от Русия щели да дойдат да се разправят с нацистите - с мен и с Вас, защото ми задавате подобни въпроси. Защото очевидно ние двамата с Вас сме нацисти.
Това е нещо, което трябва да се следи от българския закон. Това е против обществения ред.
Г-н Павлов, дали войната в Украйна е война за унищожаване на православието?
Това са пълни нелепости, тъй като става дума за един православен народ, какъвто е украинският. Да не говорим, че в руската армия е пълно с всякакви хора, които не са православни.
Ние виждаме, първо, че самата идея за руския мир, която се налага така брутално от президента Путин, на практика визира нещо, което трудно се свързва с корените на московската държава с православието, със славянството и т.н.
Просто по един абсолютно брутален и арогантен начин се използват категории, които нямат нищо общо с днешната действителност. Тези поредни обвинения от “големия парад на победата” са също нелепи.
Забелязах един термин в медиите навън “победобесие”. Наистина тук се развива някакъв синдром на побесняване от миналата и въображаема победа, която противоречи със здравия разум. Но то не е износ само на лудост, както някои си мислят, а всъщност е една обоснована стратегия за световно господство, в което един елит, ограбващ ⅙ от земната суша, за да разпусне своите пипала върху целия свят.
Ако част от тези огромни средства, която Русия получава от използването на природните ресурси, бяха връщани обратно в РФ, предполагам, че няма да има никаква нужда от война с Украйна. Тъй като няма съмнение, че една от основните цели на войната и агресията срещу Украйна, е да се смаже в крайна сметка един демократичен режим, независимо от недостатъците му. В Украйна има демокрация, има избори, има протести, докато в Русия ние не виждаме нищо подобно през последните 25 години.
Мислите ли, че руският лидер Владимир Путин изпитва завист към украинския президент Володомир Зеленски?
Такъв елемент на завист и ревност все повече се забелязва. Включително имаше такива руски изявления, че президентът Путин е сериозен човек, не е актьор, че това, което прави Зеленски е актьорска игра... Напротив, ние виждаме как един актьор израсна в политик и то от световна величина. Има на какво да се поучат политиците от Зеленски. И от Путин - но с обратен знак.
Допустимо ли е поведението на посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова, която непрекъснато провокира българската чест и бие по достойнството ни като народ?
Поведението ѝ е безцеремонно, провокативно. Тя се държи като генерал-губернатор на една окупирана територия. Тези хора с камуфлажните униформи с руските знамена, които побесняват като видят украинско знаме, злоупотребяващи и с български национални символи, очевидно се виждат като един нов 9-ти септември. Или като нещо още по-страшно.
Вероятно комисарското поведение на г-жа Митрофанова е излаз на отношението на официална Русия към България, а не просто някакъв личен неин каприз.
Трябва ли да бъде изгонена?
Трябваше много отдавна да бъде изгонена. Тя изобщо не е трябвало да бъде приемана. Когато се изпраща посланик, се изисква и съгласието на приемащата страна. Предполагам, че нашето външно министерство е било наясно с това каква точно е г-жа Митрофанова.
Така ли иначе нека го решават нашите политици. Да се проявява характер е полезно, а безхарактерност и безгръбначие определено е вредно. И историята с г-жа Митрофанова го потвърждава категорично.
Държат ли се адекватно нашите политици в тази сложна обстановка на война, инфлация и кризи. Какво биха подсказали на сегашните управници Стефан Стамболов, Захарий Стоянов и други държавници от миналото?
Нека нашите политици, не само от правителството, което отнася много критики, но и тези, които са до една или друга степен в опозиция, да погледнат наистина как действат българските държавници от миналото. Защото ние имаме впечатляващи политици, които назовахте и не само - Стефан Стамболов, Александър Малинов, Андрей Ляпчев.
Между двете световни войни и в една много по-тежка ситуация от днешната, управниците са слагали на преден план интересите на България. И никога не са обслужвали чуждите. В момента виждаме цели политически партии от управляващото мнозинство, които волно или неволно обслужват интересите на агресора в тази война. Смятат Русия за приятелска държава, при положение че ние сме сложени на челно място в неприятелския списък на РФ.
А президентът Румен Радев сред тези, които обслужват чужди интереси ли е?
За съжаление, да. Имах очакванията и надеждата, че президентът Радев ще бъде един балансиран човек. Най-сериозната ми критика към него е, че той плаши населението с война. Държавният глава води някаква популистка политика, коeто е изключително изненадващо и неприемливо. Да не говорим за такива изказвания, че Русия ще спечели, че Крим е руски. Подобно поведение е непростимо за един държавен глава.
За или против сте да се даде оръжие на Украйна?
Това с ремонта на оръжията беше някакъв опит да се излезе от вътрешните спорове, предизвикани от самото правителство. Конкретно от г-жа Нинова, която се държи не като вицепремиер, а като премиер. Несъмнено Украйна трябва да получи помощ - военно-техническа и всякаква. Виждаме, че това го правят абсолютно всички други страни - без Унгария. Като ние сме в по-лоша позиция от Унгария, защото там категорично се отказват, а ние се опитваме да шикалкавим. Несъмнено Украйна се нуждае от българска военна помощ и тя може да бъде дадена.
Други хора, включително военният министър, който е политическо лице, започват да обясняват как нямаме какво да дадем. Истината е, че имаме какво да дадем. Достатъчно голям резерв имаме и от бойни машини, и от оборудвания, които може да бъдат предоставени на Украйна. Както Чехия, Словакия и на практика всички останали държави членки от ЕС направиха. И то държави, които са в много по-сложни отношения с Русия.
Интервю на Мира Ереева
