Признаването на МПЦ като Охридска архиепископия от Вселенската патриаршия е чисто геополитически въпрос. Но то означава и утвърждаване на нейния български характер и няма нищо общо с признаване на македонската идентичност и самобитност. Това каза в интервю за БГНЕС историкът проф. Христо Матанов, автор на многобройни изследвания , директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).
Той подчерта още, че твърдението на Руската православна църква (РПЦ), че юрисдикцията върху епархиите е на Сръбската православна църква (СПЦ), е удар срещу Българската православна църква (БПЦ) и срещу бездействието ѝ.
На 9 май синодът на Вселенската патриаршия отстрани 55-годишната схизма върху Македонската православна църква и реши да установи канонично и евхаристийно общение между македонските епископи, свещеници и народа. Това на практика означава, че Вселенската патриаршия признава МПЦ като Охридска архиепископия. В решението си Вселенската патриаршия изключва термина "македонска" и всякакви други производни на думата "Македония".
„Приетото решение показва, че Вселенската патриаршия е подвластна на геополитическата обстановка, която създаде“, заяви проф. Матанов. „Знаем, че Вселенският патриарх е привърженик на откъсването на части от Московската патриаршия, следователно е поддръжник на Украинската патриаршия и същевременно противник на най-голямата православна църква – Московската патриаршия. Вселенската патриаршия просто откликва на враждата към Московската патриаршия“.
