Лидерът на ”Възраждане” Костадино Костадинов заплаши управляващите с думи на Феликс Дзержински, смятан за лидер на Червения терор през 20-те години на миналия век в СССР, за който се смята, че са избити 2 милиона души: ”Господа управляващи, ако все още не сте в затвора, това не е ваша заслуга, а наш пропуск”
Дзержински е основател и пръв председател на Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа при правителството на Съветска Русия – болшевишката тайна полиция с първоначално име Всерусийска извънредна комисия (ВЧК), по-известна само като ЧК (Всероссийская чрезвычайная комиссия по борьбе с контрреволюцией и саботажем при СНК РСФСР), предшественичка на бъдещия Комитет за държавна сигурност на СССР (по-известен като КГБ).
Като ръководител на ВЧК Дзержински ползва методите на работа на тайната служба („охранката“) на Имперска Русия. Под негово ръководство те непрекъснато се усъвършенстват и прилагат, както в контраразузнаването, така и във външното разузнаване.
Бързо осъзнал липсата на какъвто и да е контрол от страна на Совнаркома върху дейността на ВЧК, Ф. Е. Джержински става иноватор в провокационните манипулации, представляващи създаване на фалшиви организации, имитиращи контрареволюционна дейност с оглед привличане и впоследствие арестуване и ликвидиране на антисъветските елементи. Най-известните негови операции на които той е инициатор и ръководител са „Тръст“ и Оперпут". Чрез тях ВЧК прониква дълбоко в останалите в СССР контрареволюционни групи, както и в емигрантските кръгове на руското дворянство в чужбина. Имитацията на подготовка на контрареволюционно въстание в Болшевишка Русия е съвършена и заблудата е толкова голяма, че агентите на ВЧК успяват да примамят бележити дейци на контрареволюцията да се завърнат в СССР с оглед да „оглавят борбата“, при което веднага са арестувани, повечето от тях са измъчвани при разпит в подземията на Лубянка и в крайна сметка са ликвидирани.
Характерно за дейността на Джержински е, че като неотменим жалон в дейността си поставя своята безкомпромисна себеотдайност на олтара на революционната победа. Някои съвременни изследователи считат, че този негов похват е заимстван от възпитанието му за йезуит в ученическите му години. В историята на „тайния фронт“ той въздига провокационната дейност на междудържавно ниво. По-късно след смъртта му цялата методология по инспирирането на „революционни ситуации“, организацията на „народни и антиимпериалистически фронтове“ и свързаните с тях „активни мероприятия“ официално са провъзгласени на VІ пленум на Коминтерна като държавна политика на СССР.
За своята честност и неподкупност, а може би и заради нечовешката си жестокост, си печели прозвището Железния Феликс. Почива от инфаркт след разгорещено заседание. Погребан е в Некропола при Кремълската стена.
