И така, Кирил Петков се върна от САЩ и уточни, че засега сме договорили доставка на два танкера американски втечнен газ през юни. Дальше – больше, т.е. очакваме и договор за дългосрочни доставки с цена по-ниска от тази на „Газпром“.
Не знам с коя точно цена на „Газпром“ сравняват, защото тя е не е фиксирана, мени се всеки месец, следвайки котировките на хъба TTF, колко точно щеше да бъде през юни, ако България все още получаваше руски газ, отсега никой не може да каже.
Все още не се знае как точно България ще си получи двата танкера от Америка, а това хич не е маловажен детайл, защото слотовете на гръцкия терминал Ревитуса са резервирани отнапред, а Турция има 4 терминала, но с нея нямаме споразумение за междусистемна газова свързаност.
Засега единствените две държави, на които „Газпром“ спря доставките, са Полша и България. Поляците ще се оправят лесно дори и без чужда помощ – хранилищата им са пълни, а в края на годината трябва да е готов тръбопровода от Норвегия през Дания и Балтийско море, който може да им докарва по 10 млрд. куб. м годишно. Остава България. Ние имаме шанса да бъдем превърнати във витрината на отказа от руския газ. Потреблението ни е малко – 3-3,4 млрд. куб. м на година, при това от есента ще имаме по 1 млрд. куб. м годишно от Азербайджан. Освен това досега газовата ни зависимост от Русия бе над 90% - още един стимул американците, а и европейските партньори да ни дадат рамо, за да може после да ни сочат с пръст и да казват – вижте България, можело и толкова тежка зависимост от Москва да бъде ликвидирана с един замах и то без негативни последици.
Тези разсъждения обаче няма да бъдат валидни, ако след месец-два Путин разпореди на "Газпром" да се самоубие като врътне кранчето и на големи потребители като Германия и Италия. Тогава фокусът ще се премести върху тяхното спасяване и за малка България няма да остане много внимание и помощ.
Пламен Димитров
