Премиерът и президентът на Финландия подкрепиха членството на скандинавската държава в НАТО. Хелзинки изрази по-сериозно желание за присъединяване към алианса на фона на войната в Украйна след инвазията на Русия на 24 февруари.
Президентът Саули Ниинистьо и премиерът Санна Марин заявиха в четвъртък, че Финландия "трябва да кандидатства" за членство в НАТО до дни.
Социалдемократическата партия на Марин ще обяви решението си в събота като се очаква решение от коалицията да дойде още на следващия ден - в неделя.
Попитан в сряда какво ще бъде посланието му към Русия, Ниинистьо посочи: “Моят отговор ще бъде: Вие причинихте това. Погледнете се в огледалото".
Подобна политика ще преначертае геополитическата карта на Европа и ще накара съседна Швеция да кандидатства за членство след нахлуването на Русия в Украйна. Тази смяна в курса на геополитиката е монументална за двете страни, които имат дълга история на неутралитет по време на война. Швеция и Финландия са избягвали да влизат във военни съюзи.
Ако това в крайна сметка се случи, ще се сложи край на над 200 години шведска необвързаност. Финландия пък прие неутралитет след горчивото поражение от Съветския съюз по време на Втората световна война. Финландската обществена подкрепа за присъединяване към НАТО от години беше около 20-25%. Но след нахлуването на Русия в Украйна тя се покачи до рекордните 76%, според последното проучване на общественото мнение. В Швеция 57% от населението иска да се присъедини, отново много повече, отколкото преди войната.
Очаква се НАТО бързо да одобри молбите за членство на Финландия и Швеция, но те няма да станат част от алианса преди всички 30 държави-членки да ратифицират техните кандидатури - процес, който се очаква да отнеме шест до 12 месеца.
Официално лице от НАТО заяви пред "Financial Times", че и Финландия, и Швеция могат да получат официални покани до няколко седмици преди ключовата среща на върха на НАТО в Мадрид, която трябва да се състои в края на месец юни.
След ясно заявеното желание на Финландия и Швеция да станат част от военния съюз, Русия заплаши с “последствия” за двустранните отношения и архитектурата на европейската сигурност, ако тези две държави в крайна сметка влязат в НАТО.
За финландците събитията в Украйна носят натрапчиви спомени. СССР нахлуват в страната в края на 1939 г. и в продължение на над три месеца финландската армия оказва ожесточена съпротива, въпреки значителното превъзходство на Русия. Те избягват окупацията, но в крайна сметка губят 10% от територията си. Страната споделя граница от 1300 километра и трудно минало с Русия.
Какво би се променило?
В някои отношения почти нищо не би се променило. Швеция и Финландия станаха официални партньори на НАТО през 1994 г. и оттогава станаха основни участници в алианса. Те са участвали в няколко мисии на НАТО след края на Студената война. Голяма промяна би било прилагането на "член 5" на НАТО, който разглежда атака срещу една държава-членка като атака срещу всички. За първи път Финландия и Швеция ще имат гаранции за сигурност от ядрени държави.
През 1992 г. Хелзинки закупи 64 американски бойни самолета. Три години по-късно тя се присъедини към Европейския съюз, заедно с Швеция. Оттогава всяко финландско правителство е преразгледало така наречения вариант за НАТО. Армията, която обслужва население от 5,5 милиона, има военновременна сила от 280 000 войници и общо 900 000 резервисти.
Швеция пое по различен път през 90-те години, като намали размера на армията си и промени приоритетите от териториална отбрана към мироопазващи мисии по целия свят. Но всичко се промени през 2014 г., когато Русия анексира Крим от Украйна. Върна се наборната служба и разходите за отбрана бяха увеличени.
Финландия вече е постигнала договорената цел на НАТО за отбрана от 2% от БВП, а Швеция изготви планове за това.
