Шипка, България: Седмица, след като Русия нахлу в Украйна, посланикът на Москва в България се изкачи на заснежен планински проход, за да почете руските войници, загинали там в битки за българската независимост през 19 век. Така започва статия на The New York Times, посветена за отношенията между България и страната-агресор Русия.
Съвременните опасения обаче бързо засенчиха усилията да се напомни за дълга на България към Русия. Същия ден България изгони двама от подчинените на посланика за шпионаж и обяви ареста на висш военен офицер по обвинение в шпионаж в полза на Русия.
През седмиците след това България, страна, която Москва дълго време смяташе за своя най-пламен и надежден приятел в Европа, се присъедини към колегите си членки на Европейския съюз при налагането на все по-строги икономически санкции към Русия, като предложи да ремонтира счупени военни хеликоптери и танкове за Украйна и експулсира още руски дипломати.
„Традиционно Русия винаги е имала голямо влияние тук, но ние сме били голяма изненада за тях“, каза премиерът Кирил Петков в интервю миналата седмица в София, българската столица. „Те не разбират какво се е случило“, добави той.
Бързото влошаване на отношенията с България, бедна, но символично важна страна поради историческо тесните ѝ връзки с Русия, подчертава колко далеч от сценария се е отклонила инвазията в Украйна, наредена от президента Владимир Путин и то не само на бойното поле.
Русия, бясна от това, което смята за наглостт от своя своенравен приятел, миналия месец внезапно спря доставките на природен газ за България от „Газпром", превръщайки бившия си балкански съюзник в първата страна заедно с Полша, насочена към енергийното оръжие на Москва.
В същото време, твърди г-н Петков, Москва предприе кибератаки срещу сървъра на българската държавна енергийна компания и осакати пенсионните плащания: „В момента сме подложени на тежка атака“, обясни той, описвайки това като ясен „опит да се дерайлира нашето правителство“ чрез разпалване на вътрешни вълнения.
„Те се опитват да ни дадат пример“, уточни г-н Петков, описвайки енергийния натиск на Русия върху страната му като цел да създаде ситуация, при която „цените на енергията да скочат и нашето правителство да падне“.
Дали вече крехкото коалиционно правителство на г-н Петков, сформирано след изборите през ноември, ще оцелее сега зависи до голяма степен от способността му да свърже алтернативни източници на енергия с помощта на Европейския съюз, към който България се присъедини през 2007 г., и Съединените щати .
Г-н Петков тази седмица посети Вашингтон, където вицепрезидентът Камала Харис обеща от САЩ „солидарност пред последния опит на Русия да използва енергията като оръжие“.
Асен Василев, българският финансов министър и вицепремиер, настоя, че България вече е на път да осигури заместващи доставки на газ по тръбопровод от Азербайджан и чрез доставки по море на втечнен природен газ до терминали в съседна Гърция за транспорт на север до България.
От разрива на Русия с България вече става ясно, че нейният нестабилен напредък на бойното поле в Украйна е бил придружен от често самонанесени неуспехи на дипломатическия фронт.
Москва държи Китай настрана и събира подкрепа в Африка и части от Латинска Америка, но другаде демонстрира поразителната способност да губи приятели и да отчуждава хората.
Руският външен министър Сергей В. Лавров например наскоро вбеси много хора в Израел, страна, която седи предимно на оградата на войната в Украйна, като твърдеше, че евреите са „най-големите антисемити“ и че Хитлер е бил с еврейски произход. По-късно президентът Путин се извини на Израел за коментарите.
Руският посланик в София Елеонора Митрофанова отбеляза поредния автогол, описвайки България като „подлога“ на Америка, обида, която по-късно нейното посолство определи като грешен превод.
„За нас очевидно „Газпром“ вече е в миналото“, твърди г-н Василев в интервю. Москва, добави той, е проиграла ръката си, подтиквайки нормално враждуващите балкански нации към бързи съвместни действия за противодействие на опасността Русия внезапно да прекрати доставките. Това ми дава много надежда, че газовото оръжие ще бъде не само хартиен тигър, но ще има и обратен ефект“.
Г-н Петков, българският министър-председател, обясни, че е извикал посланика, за обсъдят коментарите ѝ, казвайки ѝ, че „наоколо има много добри речници“... Той добавя, че все още е недоволен, че пратеникът на Москва „се държи не като дипломат, а като пропагандна машина“.
През март България изтегли посланика си от Москва в отговор на „недипломатични, остри и груби“ изявления на г-жа Митрофанова. Това позволи на руския посланик да остане в София.
„Сега е моментът да заемем категорична позиция срещу руските шпиони и оперативни работници“, каза г-н Петков. „Сега е моментът да почистим."
(...)
Костадин Костадинов, лидерът на „Възраждане", настоя в интервю, че повечето българи подкрепят Русия, но са били игнорирани от правителство, което той обвини, че превръща страната в „изцяло зависима колония на Съединените щати“.
Спирането на доставките на газ за България, призна той, „не е приятелски акт" от страна на Русия, но лидерът поясни, че разбира, защото „ние започнахме тази война с Русия" чрез налагане на санкции и експулсиране на дипломати.
Докато „Газпром" внезапно прекъсна достъпа на България в края на април, страната разчиташе на Русия за около 90 процента от природния газ, който консумира.
Но според г-н Петков, министър-председателят, Русия е направила сериозна грешка, като е превърнала България в тест за способността си да нанася икономически щети и да променя правителствената политика заради подкрепата към Украйна.
„Ако най-зависимата от Русия страна с най-нисък БВП на глава от населението в ЕС може да си позволи да се противопостави на Путин, всеки трябва да може да се противопостави на Путин“, категоричен е българският министър-председател.
Превод и редакция: Фрог нюз
