Жителка на Мариупол Татяна разказа историята си за оцеляването в града след нахлуването на руските нашественици. Историята й беше публикувана от общинския съвет на Мариупол в канала Telegram.
Когато започва войната, жената, заедно със семейството си, напуска собствената си къща за другия край на града. Мислели, че ще бъде за няколко дни или седмица.
Преместили се в апартамент на приятел, близо до Порт Сити – без прибори, хранителни запаси, дрехи и дори спално бельо. Когато започнали бомбардировките, местните не отворили мазетата, защото смятали, че не са подходящи, затова се скрили 5 дни в коридора на втория етаж.
„Последната нощ се превърна в истински ад – високата сграда трепереше, бръмчеше и избухваше наблизо. Разбрах, че трябва да бягам, защото правилото за две стени определено няма да ни спаси“, разказва Татяна, цитирана от УНИАН.
Но се оказва, че вече няма свободни места в приютите на „Тераспорт“ и почивния център „Молодьожни“. Последната надежда за спасение била Филхармонията. В мазетата обаче също нямало свободни места, така че жената и семейството й се настанили в коридора на втория етаж.
„Момчетата ми спяха на бетонния под. Нашият лабрадор ги топеше, а аз бях на столове със свекърва си. Прозорците бяха счупени от взривната вълна на въздушния удар. Никога през живота ми не съм чувствала такъв студ. Хванах се да си мисля, че е по-добре да умра от експлозия, отколкото да гледам как дете умира от глад“, спомня си жената.
