“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
Захарий Стоянов, Русчук, 1-й Март 1886 г.
В статията “Русия и българската криза” Стоянов пише още:
“С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854-та (Русия, б.а.) опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно“.
Това препраща към Карл Густав Юнг, който отбелязва: Всяка зависимост е лоша, без значение дали е от алкохол, наркотици или от идеализъм.
Най-страшните хора на света са идеалистите. Те са и най-жестоки и са причина за масови кръвопролития. Защото вярват в нещо, вярват емоционално, вярват на всяка цена. Понякога разбитите идеали превръщат хората в зверове.
Има и платени идеалисти. Има и просто платени…
България е в сложна ситуация: как да постъпим със 144-годишни зависимости от Русия? Трудността идва от това, че не са малко хората, които толкова са свикнали с това, че евентуалното скъсване с някои от зависимостите ги хвърля в смут и силно се гневят. За да защитят идеалистичните си представи за братство и дружба, те изтъкват двете освобождения, дар от дядо Иван и преклонението пред руската култура. Това с освобождаването все повече заприличва на сюжет от сборника с разкази на Михаил Булгаков „Колекция от долнопробни факти“. Колкото до уважението към руската култура – то си остава и няма нищо общо със зависимостта. Още повече, че не са толкова много българите, които наистина познават руската култура. А които я разбират, са още по-малко…
Скъсване на зависимостите е доказателство за национално самоосъзнаване. В случая става дума за тези от Русия, но това се отнася и за всички останали. Руските обаче са на границите на патологията, затова е толкова важно да се излекуваме като нация и народ без комплекси.
За да си извоюваме свободата, този път от освободителката, трябва да направим няколко стъпки.
1. Да се заемем спешно с укрепване на националната сигурност. Тжва означава пълна ревизия на работата и кадрите в специалните служби. Влиянието в тях и в момента е най-силно от ГЕРБ, ДПС и по-малко от БСП. Три проруски партии, чиито кадри в службите ги превръщат в слабо звено, което не само не осигурява сигурност, но служи и обслужва руските интереси. Същите хора подават към институциите Президент, Народно събрание и Правителство неточна, а понякога манипулирана и дори напълно невярна информация. От което следва взимането на грешни решения.
2. Скъсване на енергийната зависимост. Напълно реално е да постигнем нулева енергийна зависимост. Това означава Лукойл да преработва чужд петрол, което и сега се прави, но се правят опити този процес да се забави или въобще да се осуети, което да предизвика социално напрежение в страната. Газ вече се договаря със САЩ и Азербайджан, този процес трябва да продължи. Втечненият газ през океана се оказва по-евтин от руския.
3. Правителството трябва да съгласува с политическите сили за санкции срещу определи лица и фирми, които опитват да застрашават сигурността на страната чрез заемане на позиция, обслужваща руските интереси. Например да се упражни контрол върху Виваком, която, според немалко източници, е с прикрита руска собственост, а тя е наследник на активите на БТК (чрез НУРТС, фирма от активите на КТБ), а там е цялата система за аналогова връзка на българските служби и на българската армия, която не е дигитална и не може да бъде атакувана от хакери.
По тези въпроси трябва да има национален консенсус.
Независимостта ще бъде извоювана. Както се случи Съединението, въпреки руската съпротива, а след това и актът на Независимостта от 22 септември 1908 година.
Емил Азар
