Знае се, че при земетресенията загиналите не са толкова от срутване на сгради, колкото от удари от съответни предмети. Това каза за сайта ни ст.н.с. Д-р Емил Ботев, ръководител на отдела „Сеизмология” към БАН. Потърсихме го, за да разберем има ли опасност страната ни да бъде разлюляна от силно земетресение.
Интервю на Милан Николов
- Г-н Ботев, наскоро жаби наизскочиха по магистралите в Гърция, а турците се изплашиха от земетресение. Как гледат българските учени на това явление? Само миграция ли е или има реална опасност от бедствие?
- Такива миграции на животни и обезпокоително поведение на домашни любимци е често срещано явление и се включва към така наречените биологични предвестници. Приема се, че те в много случай работят. Такива големи земетресения на територията на нашата страна обаче не са известни, земетресенията на които животните реагират в България, са се случвали преди повече от 100 години. Едно такъв сериозен трус е имало през 1928 година. В Гърция и Турция обаче земетресенията са с много по-висока честота, а в последните години са се случвали десетки земетресения с магнитуд над 6. Повече от 80 години ние сме нямали толкова силно земетресение. В други държави има и по-голяма статистика на ненормално поведение на животни. Предвестниците се делят на дългосрочни, средносрочни и краткосрочни, като последните са за седмица или месец преди трусовете. Те стават и един ден преди земетресението, а реакцията на животните обикновено са часове или ден преди реалното земетресение. В случая, за който ми зададохте въпрос, за радост нямаше такива бедствия. Да се говори, че когато жабите мигрират ще има земетресение, не е реално, защото то трябва да стане в рамките на часове след този знак. Ние нямаме очевидни признаци за подготовка на силен трус в нашата страна. От 901 до 928 година са се случили у нас шест земетресения с магнитуд около и над 7 по скалата на Рихтер, които в значителна степен са разтоварили напрежението в територията на нашите земи. Тепърва очакваме да се започне натрупването на тези напрежения и да се появят такива признаци, но в момента те липсват. Затова не можем да приемем, че жабите са предвестник.
- Все пак у нас гадатели често правят страшни прогнози за земетресения. Какво казват учените, има ли реална опасност от бедствия?
Що се касае до появата на някои гадатели, много е възможно повечето от тях да имат свръх интуиция и да имат някаква възможност за контакт с невидимите енергийни полета. За съжаление стотиците ни контакти с такива хора не са показали в нито един случай реализиране на техните прогнози. (свирва сирената за лек трус, което прекъсва разговора ни). Трябва да ви кажа, че на ден се случват грубо по десетина микроземетресения, които са от съвсем друг характер и не се усещат. Когато са с магнитуд над 2,5 вече са видими за хората. Ние имаме висока честота на тези слаби земетресения. Горната част на земната кора е силно надробена, напукана и не може да понесе големи напрежения. Затова се реализират реални напрежения, затова се разтоварва с много слаби микроземетресения.
- Само това, че не сме океанска страна и имаме много по-дебела земна кора ли е успокояващо за България или има и други положителни фактори, които ни пазят?
- Вие сте прав, това е един много успокояващ параметър, защото ние не сме на контакта на такива плочи, а сме в една вътрешност, при която земната ни кора е много по-дълбока и при нас е по-спокойно. Това обаче не означава, че не сме сеизмична зона, а напротив – всеки ден стават по десетина слаби земетресения. В съседните държави това няма как да се случи – изведнъж няколко земетресения с голям магнитуд, както е станало при нас много отдавна. Именно в резултат на това ние не формираме такива земетресение, като обаче това не означава, че няма да се случат занапред. Ние можем да кажем, че в близко бъдеще не очакваме да има катастрофални трусове, което да може да повлияе и да бъде усетено от екстрасенсите. Голяма част от тях са и лъжливи гадатели, които дори и когато си вярват, се заблуждават, искайки да помогнат на човечеството. Вие много рядко ще намерите сеизмолог, който без подготовка би оповестил приближаващ апокалипсис.
- Коя е зоната в страната ни, където рискът от сериозно земетресение е най-голям?
- Това е Югозападна България, така наречената Струмска и Местенска зона. Там стават 2/3 от микроземетресенията у нас. За последните 30 години, закръглено, около 23 000 земетресения са регистрирани на територията на страната ни, които не са усетени от населението.
- Разполагат ли българските учени с такава техника, която да усети предварително земетресението и разработват ли се в световен мащаб още по-модерни системи, които да са по-точни за предотвратяване на бедствия?
- Въпросът ви завършва със системите за предотвратяване. Такива апаратури и методи, които да прогнозират земетресения, отдавна се изработват в света, но на нашата територия нямаме такива прогностични полигони, в които да са сложени подобни постоянно действащи машини за ежедневно следене на някои параметри. Ние не сме специализирани за прогнозиране на времето на бъдещ трус, защото това изисква и допълнително финансиране. Ние можем да следим сами традиционните 5-6 параметъра, които са определени от сеизмичния режим в спокойна атмосфера. В един подобен полигон се следят най-малко 30 параметъра. Затова е необходима допълнителна апаратура. Това, което ние се занимаваме е да определяме къде със сигурност са станали по-силните земетресения и колко силни биха били те. Но като го казваме, го определяме в близките години, а в нашите планови задачи не влиза такъв елемент – определяне на точното време на дадено земетресение. Правим карти, които помагат за плановете на строителите, така че сградите да издържат на евентуални бъдещи земетресения.
- Ако има силно земетресение, кои сгради биха били по-устойчиви? Панелите или новото модерно строителство?
- Панелите са от класа със средно висока устойчивост, но при тях има такъв елемент, че ако са добре изпълнени, те са достатъчно гъвкави и биха издържали на едно сериозно напрежение. В същото време по-добре устроено е модерното строителство със сериозно железобетонни обезопасяващи конструкции. Можем д кажем, че сравнение с модерното строителство, панелите са по-слабо устойчиви. При тях е важно как са монтирани отделните железни сглобки, които придържат отделния панел. Ако те не са монтирани добре, тази гъвкавост, която е типична за тях ще липсва, а стените ще падат една върху друга. Счита се, че навремето контролът не е бил толкова добър, колкото е сега за последните сгради. Особено след влизането ни в ЕС би трябвало той да е още по-строг.
- Казахте „би трябвало”, но в действителност сериозен ли е контролът сега? Прави ли всичко нашата държава, за да предотврати пагубни ситуации?
- Мисля, че тук сте прав, защото проблемът на държавата като регулатор е достатъчно сериозен, както във всички области, за които имаме информация и виждаме, че страната ни като регулатор едва сега навлиза в много области. Можем да кажем, че контролът на държавата не е много висок, въпреки че съществуват такива органи за регулация. В същото време има много сериозен инвеститорски контрол към строителните организации и там нещата като че ли вече са поставени на друга база и новото строителство върви по европейските стандарти. Там е доста трудно като проект да не са изпълнени нещата. От допира, който съм имал с тази материя, смятам, че се изпълнява регулярно всичко. Но що се касае за контрола от държавата, задачите не се изпълняват.
- Запознат ли е българинът как трябва да действа при силно земетресение и какво бихте посъветва хората?
- Това е най-слабата част от подготовката ни. Навремето съществуваше агенция за Гражданска защита, която мина към МВР. Преди години тя имаше брошури, чрез които се обучаваха децата, защото те са най-уязвимите. Общото мнение е, че ако не се въведе като някаква програма в учебното заведение, то в действителност няма как хората да се научат на това.
Моите препоръки са в ситуация на усетено земетресение, първото условие е човек да запази спокойствие. Това означава, че той трябва да има предварителна подготовка. Вкъщи трябва да е обезопасил местата за нощния отдих – да няма тежки картини над леглата си, или пък етажерки или мебели, които могат лесно да се срутят. Знае се, че при земетресенията загиналите не са толкова от срутване на сгради, колкото от удари от съответни предмети.
- Често ли се случват и при леки земетресения такива фатални инциденти?
- Да, така е. У нас е имало инциденти от падащи керемиди и тухли от по-слаби и неукрепени покриви. При усетено земетресение, ако хората са навън трябва да застанат на средата на пътя, а ако са в къщи да се скрият под някоя метална рамка на врата или под здрава маса или издръжлива мебел, която ще понесе удара от падащ тежък предмет. Възможността да се излезе навън при усетено земетресение не е най-добрата идея, защото много често след първия трус означава, че веднага след него ще дойде и втори, което става през секунди. Така че човек, ако не може за десетина секунди да напусне дома си, по-добре да потърси метални рамки или здрави мебели под които да се скрие. Добре е човек да има автоматични бутони, за да може при газовите уредби лесно да се прекъсва газта, защото огромната чат от жертвите стават при последващите пожари, които се получават. Трябва да имаме готовност да вземе най-важните документи на къщата, особено ако видим, че е силно разклатена и с пропукани стени. Често след едно земетресение идва ново и след около два часа.
Много е важно хората да са запознати с начина на строителството на сградата, за да знаят къде са най-стабилните места.
