Съвременните металотърсачи намират широко приложение, както за професионално търсене на различни видове метали и скъпоценни находки, така и за любителски издирвателни мероприятия. Предимно са разпространени във военната дейност и археологията, но често се използват и индивидуално. Малка част от потребителите са наясно с принципите им на работа и как става откриването на скъпоценния метал? За да се разбере процесът в дълбочина, са нужни познания в електрониката и магнитната индукция, но ще се опитаме, доколкото е възможно, да обясним процеса на разбираем за читателя език.
Как металотърсачите откриват златото
От онлайн магазин ishop.bg са на мнение, че съвременните уреди за злато се използват от професионални златотърсачи и от любителите за практикуване на тяхното хоби. Те са използвани за намиране на монети и откриване на различни артефакти, накити, скъпоценности. Използват се още за дълбочинно и подводно търсене на самородно злато и други. За търсене под вода са необходими специални херметически затворени металотърсачи.
Най-общият и базов принцип на работа на съвременните металдетектори е излъчване на електромагнитно поле и неговото едновременно приемане и анализиране. Когато в обсега на магнитното поле се появи метален предмет, настъпват определени смущения, които устройството улавя и разпознава. Така се издава и сигналът за наличие на метален предмет. Боравейки само на този принцип, металотърсачите ще издават сигнали на всякакви метални и непотребни частички и това ги прави не особено ефективни.
Съвременните технологични решения имат способността да търсят метални предмети с различни размери, видове метал и в разнообразна среда, видове почви и дълбочини. За търсачите на злато е важно металотърсачът да може да разграничава ръждясалия пирон от златната монета. За други е достатъчно откриването на какъвто и да е вид метал, а за трети е от значение приблизителният размер, точното местоположение и дълбочината, на която се намира обектът. Днес освен простото търсене, важни са и описаните особености, като разграничаването на отделните видове метали.
Кои са използваните технологии за търсене
Първата и най-използвана технология в металотърсачите за злато е FLV (Very Low Frequency), тъй като тези уреди са лесни за производство и съответно са най-евтини. В основата стоят две намотки в корпуса на бобината. Едната е предавателна, а другата приемателна. Протичащото по предавателната намотка електричество сменя посоката си на движение няколко хиляди пъти в секунда, с което се установява и честотата на уреда. Приемната намотка действа като антена, улавяща и усилваща идващите от целевите обекти в почвата честоти. Така се установява откриването на метален предмет.
Но как FLV металотърсачите разграничават отделните видове метали? За да стане възможно, уредът има способността да улавя явлението, известно още като фазово изместване. Тоест, това е разликата във времето между честотата на предавателната бобина и тази на целия обект. Или, обектът с висока индуктивност се характеризира с по-голямо фазово изместване, поради по-продължителното време за промяна на магнитното поле.
Другата, по-рядко срещана технология при металотърсачите, е импулсната индукция (PI), при която предавателната и приемателната намотка могат да са едно или да се използват три намотки за паралелна работа. Тук се изпращат мощни токови импулси, генериращи кратко магнитно поле. Между импулсите се обръща полярността на магнитното поле, което води до внезапно и краткотрайно (няколко микросекунди) увеличение на електричеството, превръщащо се в отразен импулс. При наличие на метален обект, този импулс създава противоположно отразено магнитно поле, чийто импулс е по-продължителен.
Кои са основните компоненти на металдетектора
За да стане функционален и удобен за работа, всеки металотърсач е съставен от следните отделни компоненти:
- стабилизатор – това е допълнението, позволяващо равномерното разпределение на натоварването и теглото на уреда. Нарича се още подлакътник, който стабилизира уреда върху ръката и позволява по-лесното му местене;
- контролна кутия – тук се съдържат контролните бутони, настройки, процесор и друга електроника, включително и захранващата батерия;
- щанга – основната част за прикрепване на всички останали части на металотърсача. В някои случаи неговата дължина може да се регулира телескопично за удобство на потребителя;
- търсеща намотка – частта, позиционираща се хоризонтално в близост до почвената повърхност. Тя е монтирана в най-долната част на щангата и може да променя ъгъла на наклона, според равнината. Съществуват два вида: Моно и DD (концентрични) сонди. Последните са ефективни при търсене в силно минерализирани почви и големи площи, докато моно бобините са ефективни при точното откриване на обекта;
- допълнения – някои модели пристигат в комплект със слушалки, а други имат светлинна индикация, която се променя при откриване на метален обект.
