Завършили в Лвов офицери се събраха и споделиха спомени за своя професионален и житейски път от курсанти във военното училище в Западна Украйна, всички служили в Българската армия, а след това реализирали се и в обществения живот.
Йото Пацов, писател, приятел и редактор на ръкописа, сподели думи за труда на автора за крайния успех. Той е убеден, че офицерите - лвовци са оставили дълбока диря в Българската армия, в областите на патриотичното и духовно поле на Отечеството.
Полковник Петьо Дафинкичев каза, че постижението на книгета за колегите е пример за отговорност и откровеност. На 500 страници са събрани откровения, мечти, амбиции, любов и спомени. Тъй рече и подполковник
Красен Бучков, от последния лвовски випуск, припомни минали години и най-празничната вечер на лейтенантите, преди да си тръгнат от красивия главен град на Западна Украйна, размирния днес Лвов.
Думите на дипломата Тодор Стайков, на Емил Маринов, на Петьо Костадинов бяха все в духа на живота ни като възпитаници на Лвовското висше военно училище.
Сред нас беше Сергей Федоров, съкурсант от Лвов. Той е завършил училището през 1978 година и от 12 години живее в България. Той осъществи и връзка с още един съкурсант - полковник Владимир Никоноров , колега журналист. С него сме приятели повече от половин век!
