В книгата си „Кремълски синдром“ Андрей Анисов описва как политическата върхушка се обвързва с мафията, мафиотизира се, откъсва се от реалността и населението и накрая умира бавно, в страшни мъки, но с не спира да крещи, колко е величава и значителна за историята. Анализатори на политическия живот в постсъветското пространство и някои страни в Латинска Америка наричат това „измамно летене“.
Партии и лидери опитват да се представят за големи патриоти, загрижени за народа и националния интерес. Те разчитат на емоциите и повърхностното възприемане на проблемите в живота. Идеологията и пропагандата им разчитат на масови клишета, така както слабите музиканти разчитат на масова музика, която се слуша силно и в съчетания с алкохол или дрога.
ВМРО е с изчерпан политически резервоар. „Възраждане“, а отскоро и новопръкналата се партия на Стефан Янев, разяждат поддръжниците й като ръжда. Каракачанов и компания носят още и воденичния камък от съучастието във властта с ГЕРБ, партия превърнала се в синоним на корупция. Каракачанов е с дълъг стаж в политическата интрига и знае, че ако сега не изплува, ще потъне безвъзвратно. Това не е чеверме с каси бира.
И в този сюблимен момент, самопровъзгласилите се за войводи, решават да се хванат за сламката „македонски въпрос“. Но през призмата на Кремъл. И за да е гарантиран провалът, един от най-кресливите и „чистокръвен“ патриот надига глас: "Македония е българска!" Пъчи се и на рехавия протест в Кресненското дефиле на 21 май пред знамена и плакати с допотопни националистически призиви. Целта на мишлето и останалите край него: Тръгваме към избори и искаме някой да ни забележи. Е, забелязаха ги български медии, отдавна нямащи нищо общо със сериозната журналистика. Отделям им внимание с този текст единствено, за да се усетят повече хора, че подобни действия са нищо повече от симптом за заболяване с летален изход… Може в своята история ВМРО някога да е имала звездни мигове, но днес нещата намирисват на пръст…
Дори в Северна Македония вече никой не им обръща внимание. В България изпадат вече дори от полезрението на иначе услужливи по различни причини социални агенции. Да се хванеш в такъв момент за кремълската пропаганда наистина е прострелване, дори не в крака, а в корема.
Българското общество няма да загуби нищо от смаляването и дори изчезването на „патриотите“. Същата участ очаква и „новите патриоти“, пръкнали се от кремълската матрица. Смяна на лицата, но пошлостта и вредността – същата.
Лошата новина за ВМРО е, че освен политическа има и гражданска смърт. В римското право този вид смърт е описана блестящо.
Когато треторазряден слуга се стреми на всяка цена да стане салонен управител, обикновено завършва като излишен досадник. От друга стана показва колко жестоко закъсва Кремъл да открие що-годе приемлив субект, който да ретранслира опорките на руската пропаганда.
Няма лечение. Чао.
Кирил Станимиров
