Не гръцката, а европейската икономика е катастрофирала и ситуацията е доста лицемерна, казва за Frognews.bg журналистката.
Активна и непримирима към несправедливостите в живота, с ярко изразена гражданска позиция – така с няколко думи може да се охарактеризира журналистката Бойка Атанасова, която от 13 години живее в Атина. Член на СБЖ, кореспондент на в. „24 часа” и Нова телевизия в Гърция, основател и собственик на най-стария български вестник в Европа - „Български новини”. Той се появява през вече далечната 1999 г. и в началото е месечно черно-бяло издание. През 2000 г. става цветно и започва да излиза всяка седмица. Издателството има и вестник на румънски език, предназначен за румънската диаспора в Гърция и Кипър. От години Бойка е често канен чужд журналист за коментар на актуални събития в най-големите електронни медии в Гърция.
интервю на Ана Кочева
- Откога си в Атина и как попадна там?
- Както много събития в живота на човек, стана почти случайно. Търсех реализация в чужбина и нямах претенции за държавата. В крайна сметка получих журналистическа виза за Гърция през януари 1997 година, но едва през април добих кураж да направя крачката. Така че Гърция ме избра, а не аз нея! За мен беше естествено развитие на нещата, тъй като дори и в новата страна човек търси реализация именно на познатото му поприще.
- Имаше ли глад за български вестник, когато реши да започнеш издаването на „Български новини”?
- Определено. Нямаше никакви чужди издания, а хората жадуваха за информация, искаха да знаят какво се случва в България. Получаваха вестници само по автобус. Връзката между българите и родината бе прекъсната, а от друга страна не познаваха и законодателството в Гърция. Не знаеха, че като чужди граждани имат права в тази страна. Бяха лесна плячка за мошениците. След старта на вестника, впоследствие издадохме и поредица от 4 издания „Наръчник на имигранта” на 5 езика, с полезна информация за узаконяване и пребиваване на чужденците в Гърция.
- Разраства ли се през последните години българската общност в Гърция, или сега покрай икономическата криза тенденцията е обратна?
- Точна статистика няма, така че каквото и да кажа, не би било обективно. Според личните ми наблюдения смея да твърдя, че отлив няма. Гърция предлага социален комфорт, добри заплати и най-вече спокойствие. Какво друго му трябва на човек?! Кой ще зареже работата си, та дори и за 700 евро, за да се върне и работи за 200 лв? Несериозно е да се твърди, че българите се завръщат в Родината си.
- Какъв е профилът на общността? Питам, защото у нас битува впечатлението, че това са преди всичко „гастарбайтери”, които сезонно или постоянно идват в Гърция „на гурбет”.
- Както навсякъде по света и тук българската общност е разделена. Вече изпуснах броя на дружествата, които постоянно се създават. С колегите ми се опитахме да ги обединим, но тази кауза е невъзможна. Що се касае до социалния им статут - ярка палитра е. В Гърция, като съседна на България страна, прииждат хора от всички слоеве на обществото, тъй като е най-близо, но основно преобладават жените, които работят на така наречената „вътрешна работа” – грижа за възрастни хора, деца, домашни помощници и т.н. В сезонната заетост са ангажирани и мъже, и жени – бране на портокали, маслини, картофи, тютюн. В Гърция се наблюдава феномен с българските жени, които работят тук и хранят семействата си. Но май като цяло патриархалният модел в България вече се обърна, мъжете си стоят в къщи, а жените поемат немили-недраги по света.
- А има ли носталгия у тези хора по България? Все пак те са най-близо в сравнение с всички други наши сънародници по света.
- Преди 2007 година определено... сладката носталгия по родното гнездо, любимите хора, които са далеч и не можеш да прегърнеш. Нямат значение километрите, а мисълта, че не можеш да си близо до тях. След отваряне на границите нещата коренно се промениха. Имигрантите вече пътуват свободно и по-често. Сега носталгия се забелязва у по-възрастните хора, при младите поколения няма, пък и хората постепенно разширяват периметъра на нещата, за които милеят. Имам предвид, че много от тях чувстват родината си като мащеха.
- Как се отнасят гръцките работодатели към българските си работници? И в тази посока се чуват какви ли не „потресаващи” истории.
- Българите са работливи и са предпочитани от гръцките работодатели. Отнасят се ласкаво с тях. Е, навсякъде има изключения, но нима в България не е така?! Никой не е застрахован срещу риск. Лоши неща се случват, когато жените си продават една на друга работа. Има жени, които взимат от свои сънароднички по 200 – 300 евро, за да им "отстъпят" своята работа, която предлагат като много добра, но най-често само взимат парите и изчезват или работата не е такава, каквато я описват. Затова е добре хората да се обръщат към законните бюра за намиране на работа, които освен че посредничат между търсещите работа и работодателите, поемат и отговорност за тях. Истината е, че хората не могат да живеят без митове и това е една много тъжна констатация.
- Виждала ли си се напоследък с Костадинка Кунева? Как е тя?
- С Костадинка поддържам постоянен контакт. Чуваме се редовно. Тя е жена със силен дух. Още докато беше в болницата, продължаваше синдикалната си дейност, дори и по телефон, независимо, че й беше доста трудно да говори. Сега е много по-добре. Знаете, че гръцката държава й предостави безплатно жилище и не спира да се грижи за нея. Предстоят й още възстановителни операции, но вярата и любовта към сина й, а и не само, я зареждат с позитивизъм и надежда.
- Напоследък у нас често се коментират протестите в Гърция? Обикновено в една и съща светлина - „вижте гърците как скачат веднага за социалните си придобивки, а ние седим и търпим всичко”. Какво толкова ни различава едни от други, уж сме съседи?!
- Че скачат гърците - скачат; че българите не правим нищо - и това е истина. Манталитет, ДНК дори! Гърците са свободолюбив народ със силно изградена и изразена гражданска позиция, докато ние сме си мирна робска рая. Чакаме наготово някой да ни поднесе решението. Страхуваме се да поемем отговорност. Сещам се за сравнението, което направи Миро на медийния форум във Виена: «Ние имаме една не съвсем добра черта – можем да правим много неща, но нито едно не изпипваме като хората. Има такова животно, което може и да плува, и да лети, и да ходи, но нито едно от трите неща не прави добре. Това е патката.» И няма какво да се сърдим и обиждаме. Показателни са резултатите. Когато желязото е горещо, всеки може да кове.
- Катастрофирала ли е в действителност гръцката икономика?
- Не гръцката, а европейската икономика е катастрофирала. Ситуацията изглеждат доста лицемерна. Еврозоната оправдава слабостта си със синдрома на сиртакито, но всъщност се опитва да се измъкне сама от блатото като барон Мюнхаузен, прехвърляйки вината към най-уязвимия. Външната задлъжнялост на Гърция не е по-голяма от тази на Германия или Франция, но тя е малка и политически по-слаба държава и може да бъде употребена, за да се сваля цената на еврото, от което европейския износ става по-конкурентен. Сценарият сега се повтаря и с Унгария...
- А отразява ли се наистина кризата в Гърция на туризма? Говори се, че през настъпващия сезон българските и турските курорти ще спечелят за сметка на гръцките?
- Факт е, че икономическата криза изостри конкуренцията в туризма между Гърция, Турция и България. Името "Гърция" се свърза вече само с мисълта за криза и протести, а не толкова за лято и море и това неминуемо се отразява негативно върху имиджа на Гърция като туристическа дестинация. В условия на криза обаче, по-важно е качеството, а не толкова цените. Туристите почиват по-кратко и затова избират не толкова евтини, а качествени дестинации. Така че да не подценяваме съседите, които предлагат отлично качество на туристическата услуга, а и хотелиерите вече смъкнаха цените с по 25%. Може да се окаже, че гръцкият туризъм ще спечели от финансовата криза.
