Когато Господ избирал 70-те свои ученици, сред тях бил и Йосиф. Апостолите му дали името Вартоломей (още Варнава, което значи ‘син на утехата’).
Йосиф се родил на о.Кипър в семейство на богати евреи от Левиевия род. Родителите изпратили будното момче да учи при прочутия учител от Йерусалим Гамилиил. Там юношата срещнал за първи път Иисус, чул мъдрите му проповеди. Обикнал го с цялото си сърце и станал негов ревностен последовател.
След възнесението на Христос, Бог изпратил до всички небесно знамение за неговата святост. Продал цялото си богатство, дарил парите на апостолите, Вартоломей станал един от тях.
Освен благословията си да проповядва учението Христово, Господ го надарил със способността да лекува неизличимо болни, глухи и слепи, недъгави и прокажени, да прави чудеса, пред които хората немеели.
Обърнал много езичници в христовата вяра, а властта непрекъснато го гонела и обругавала , Вартоломей бил осъден да бъде разпнат на кръста с главата на долу. В мига на неговата смърт, земята под краката му се отворила и палачите му изчезнали в бездната, а светецът останал невредим.
Макар временно да избегнал смъртта, тя останала неизбежна орис и за апостолите Божии. Въпреки добрините и чудесата, които извършил, апостол Вартоломей не могъл да се спаси от идолските жреци на град Албанопол. Те възбудили против него властта и народа. По тяхна воля разпнали отново апостола на кръст, одрали кожата му и отсекли главата му. Праведни християни го погребали в метален ковчег, а църквата е отредила 11 юни за ден на св. Вартоломей.
Историята за добродетелния апостол дълго време разказвали християните от неаполитанския град Беневент. Жив бил споменът за светия отец и за вярващите, които по-късно тържествено погребали мощите му в Рим.
Но за българите езичници разказите за чудотворствата на светеца били като ехо в пустиня, което не можело да стигне до умовете и сърцата им. Предците ни се кланели на други богове, пред други чудеса немеели.
Според едно старо поверие в деня на св. ап. Вартоломей Слънцето бавно поглеждало към зимата. Дните лека-полека почвали да се топят, а нощите – да отмъкват секунди, минути и часове чак до настъпването на зимата. Хората посрещали изгрева на небесното светило с безмълвна молитва за неговата благодат и енергия, за да имат сили да посрещнат и следващия св.Вартоломей.
Защото в това времето, в което денят и нощта започвали своята надпревара с безкрайното време, излизали страшни ветрове – зли духове, които живеели на края на света. Те били заключени в огромна пещера, която пазел сляп великан. На него било отредено да запушва с длан входа на пещерата. Но понеже бил слепец, понякога от умора губел ориентир за изхода й. Тогава от там хуквали по земята всички природни стихии – ветрове, хали и вихрушки, и не се връщали, докато не се навърлуват донасита.
Те били толкова многолики, че хората започнали да припознават в тях различни същества. Някои докарвали страшни бури и градушки, затова ги наричали “черни” ветрове. Други духали от топлото море, носели прохладен дъжд и били истинска благодат, затова им казвали “благинко”. Природни стихии слизали от Горната земя, за да прогонят буреносните облаци и мъгли, правели лятото прохладно, а зимата – толкова студена, че звездите треперели от страх. Зли демони излизали и от Долния свят. Сърдити и гневни, винаги докарвал проливни дъждове и гръмотевични бури през лятото, и много обилен сняг през зимата. Затова на галено народът им казвал “пикльовците”. Най-страшни били зимните вихрушки – истински юди, рожби на самодиви, които крадяли млякото, съня и здравето на хората и добитъка.
Тези потайни, свръхестествени същества били неподвластни на човешкия разум. И никой не можел да ги накаже за злините, които причинявали на света, защото били Божие творение, изпратени от Бог за назидание на многобройните земни грехове на човеците. Безсилен пред демоничната им сила ставал и слепият великан.
Така с времето предците ни загубили вяра в слепеца-пазител. Своя истински бранител открили в образа на Вартоломей - лечител и чудотворец. Провъзгласили го за един от четиримата градушкари. Отредили му огромна власт над природните стихии - ветрове, виелици и хали, и правото да бъде покровител над всяко живо същество. В знак на почитание му посветили и празник, който нарекли “върти-удри”.
Традицията повелявала жените да не работят, мъжете да не сеят в нивите, за да омилостивят светеца. В този ден овчарите пускали стадата по поляните, качвали се на високо бърдо, където прекарвали от изгрев до залез слънце. Вперили поглед в небето, час по час гледали какви ги върши небесното светило, с какви облаци се заиграва, какъв вятър го задява. А после тайно гадаели какво ще е времето през юли, август, септември..., та чак до следващия празник на св.Вартоломей.
