„Напоследък природозащитниците са „пречка за растежа“. Правозащитниците пък са „проводници на чужди интереси“. Синдикати и стачници са „изнудвачи“. Значи всеки, който застане срещу едрия капитал, срещу фараонски проекти, срещу големи печалби, е прът в колелото на развитието? Защо в най-развитите държави именно тези организации са най-защитени?“
„Защо в развития свят говорим за устойчиво развитие, а не просто за проект след проекта? Защо страните, които следват тази сложна концепция, изискваща при всеки проект да бъдат взети предвид и социалните му измерения, и ефектът му върху околната среда, защо тези страни вървят на добре? Защо нашият растеж не го усещат хората? Замислете се над това. Инвестициите са полезни и важни, пътища трябва да има, но те трябва да бъдат направени законосъобразно и така, че да бъдат ползвани от хората, а не тези, които ги правят.“ Това заяви депутатът от левицата Крум Зарков по време на обсъждане на връщането на двуинстанционното обжалване на оценката на въздействието върху околната среда за обекти от национално значение.
По думите му коалицията е в началото е тръгнала в правилната посока, тъй като Министерски съвет като вносител е предложил връщането на втора инстанция: „Днес този дебат обаче продължава, защото коалицията тръгна смело и някъде по пътя започна да се колебае“.
Зарков посочи защо е важна втората инстанция: „Тя не е второ проверяване в случая на същите факти. Тя се явява касационна. Касационното производство има за цел да унифицира приложението на правото. В него не се гледат фактите, те вече са проверени първата инстанция. В него се гледа дали за всички важи един и същи ред; дали правото се прилага по един и същи начин. Когато оставите без каасция подобен въпрос, битката става страшна. Едни проекти минават, други не минават.“
„Съзнавате какъв риск създава това от една страна“, коментира Зарков.
От друга страна, социалистът подчерта, че самото понятие „голям инфраструктурен проект“ е изцяло в дискрецията на Министерски съвет, който по този въпрос може да реши кой ще минава по тази линия и кой – по друга.
„Това също не е правилен подход за една правова държава. Затова Министерски съвет в началото постъпи правилно и внесе предложението такова, каквото е. Тук не говорим за промяна, а за елементарно връщане към нормалността. Аргументът, че това до голяма степен спира или забавя производството, също не е валиден. България, с всичките й трески за дялане, има едно нещо в правосъдната система, което върви – административният процес е бърз процес. Защо е това отстъпление от изявена позиция?“, пита Зарков.
„Как реализираме строг контрол върху законодателството, както е записано в коалиционното споразумение в частта му за екологията, когато спираме пътя на хората към съда?“, заключи той.
