Няма генерална нагласа за преформатиране на властта. Участниците в това „сборище“ /четворната коалиция - бел. ред./ да мислят по-малко за репутация и имидж, а повече за политика. Стига да искат, сега е моментът да правят политики. Въпросът е дали са се събрали, за да правят политики, или просто, за да решат някакви проблеми, свързани с влиянието на определени политически и икономически структури. Това заяви в интервю за Фрог Нюз политологът Страхил Делийски.
Според него възможността за управление на „Възраждане“, „Български възход“ и БСП не изглежда като реален сценарий, а просто се използва в рамките на политическото надприказване.
Защо политологът нарича четворната коалиция „сборище“ и къде трябва да хвърлят усилията си управляващите, четете в разговора ни със Страхил Делийски:
Коалиционните партньори се замерват един друг с обвинения, все по-често има разбой между партиите в Народното събрание. Ако трябва да оценим стабилността на четворната коалиция, то каква би била оценката Ви към днешна дата?
Нека да си припомним как и защо беше създадена тази коалиция. Може би това ще ни помогне да си дадем отговор за перспективите пред нея. То дори не е точно коалиция, защото всяка една от партиите има отделно споразумение с мандатоносителя. Няма някакво общо споразумение. Това всъщност е събиране около „Продължаваме Промяната“, чиято цел беше да се влезе в нов политически цикъл и да се отстрани ГЕРБ от изпълнителната власт. Оттук нататък колко ще издържи този тип консолидация зависи от това как различните участници в това „сборище“ си представят бъдещето от гледна точка на евентуални предсрочни избори.
Според Вас задават ли се такива на хоризонта?
На този етап изглежда, че по-голяма част от участниците в т.нар. „четворна коалиция“ не смятат, че бързи предсрочни избори ще им донесат електорални дивиденти. Затова по-вероятно е да не се търсят поводи за рязко разграничаване. Това отграничаване има по-скоро психически характер с оглед на това все пак политически субекти да не се обезличават и да са в относително добра кондиция, когато тези избори дойдат. Но не мисля, че поне на този етап съществува генерална нагласа както в обществото, така и сред партиите от мнозинството за някакво преформатиране на изпълнителната власт. Забележете какво показват социологическите изследвания – задълбочаващо се недоволство по отношение на управлението, все по-голямо недоверие към мандатоносителя, но в същото време готовността за предсрочни избори е достатъчно ниска. Това може би е образът, който най-добре олицетворява ситуацията, в която се намираме в момента.
Мнозина оприличават коалицията „орел, рак и щука“. Според вас има ли основание за това?
Не мисля. Не мисля имат кой знае какви тежки ценностни и принципни различия. Още повече, че тук не става въпрос за коалиция от същински, оригинални, истински партии. Това са проекти, зад които не стои някакъв реален голям, групов социален интерес. Включително и БСП от доста време вече е „проектът на Нинова“, а не е партията БСП. Това са проекти, които трябва да решат проблема с това кой да управлява, а не как да се управлява и какво да се прави с управлението. В този смисъл не бих прецизирал някакви демонстрации на ценностно различие, просто защото в проектите по дефиниция ценностите играят много периферна роля за сметка на прагматичността.
Наричате четворната коалиция „сборище“. Възможно ли е изобщо „сборище“ да управлява страната?
Възможно е, да. Това най-вероятно няма да е единственият такъв случай в една средносрочна перспектива. Нарекох я „сборище“, защото коалицията предполага наличието на някакъв общ, обединяващ концептуален план, идея, стратегия и т.н. А ние имаме подписване на споразумение на всеки по отделно с мандатоносителя. Това не е коалиция в същинския смисъл на думата. Но вероятно подобни формати ще бъдат най-честите оттук нататък. Не, че форматите около ГЕРБ бяха много по-различни, но все пак имаше малко повече формални признаци за някакво общо коалиционно правителство. Но на равнището на начина на управление нямаше особена разлика.
Вече казахте, че според Вас не се задават предсрочни избори, никой не ги желае, но възможно ли е все пак да осъмнем с управление на „Възраждане“, „Български възход“ и БСП?
Едва ли. За такова нещо можем да мислим след 1-2 цикъла, но едва ли. Такъв тип радикални промени не се случват толкова бързо в рамките на политическия процес. Затова настоящата оферта, която до голяма степен има общо и с офертата преди това, ще претърпи поне още 1-2 превъплъщения, ако въобще да се стигне до такъв радикален формат на трансформация на управлението. Аз лично не вярвам. Тази възможност по-скоро се използва в рамките на политическото надприказване, отколкото изглежда като някаква реална хипотеза и сценарий.
В коя посока трябва да хвърлят повече усилия управляващите в момента?
Да управляват! Това означава публични политики и законопроекти. Това е единствената посока. Да мислят по-малко за репутация и имидж, а повече за политика. Това е нещо като обща рецепта, само че е проблематична за изпълнение по силата на това, за което вече говорихме – липсата на някаква стратегическа обща концепция, характеристиките на политическите субекти, които са по-скоро проекти, а не партии и т.н. Вижте, в подобни ситуации, когато се казва, че имаме много кризи, е удобна за правителство, което иска да прави политика, защото необходимостта на всяка една политика може да бъде аргументирана и мотивирана през това, че има проблеми и кризи. Стига да искат да правят политики, сега е моментът. Въпросът е дали са се събрали, за да правят политики, или просто, за да решат някакви проблеми, свързани с влиянието на определени политически икономически структури. Защото политика се прави с оглед на интересите на някакви големи социални групи, а може да се властва с оглед интересите на малки икономически стейкхолдъри*. По-скоро идеята, че ни управляват проекти ме кара да си мисля, че вторият вариант е по-валиден.
* Стейкхолдъри или заинтересовани страни (от англ. Stakeholder – букв. участващ в облога) са група хора или организация, които са свързани пряко или непряко с дадена организация и могат да повлияят или да бъдат засегнати от действията, целите и политиките на тази организация. Ключовите стейкхолдери в една бизнес организация включват кредитори, клиенти, директори, служители, правителството (и неговите агенции), собственици (акционери), доставчици, синдикатите и обществото, от които бизнесът черпи ресурси.
Интервю на Веселка Иванова
