Действаме в извънредни условия, които Европа в последните 40 години не е виждала. Българските битови потребители получават най-ниската цена на газа и на електричеството в цяла Европа. Това коментира пред БНР председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Станислав Тодоров.
Той уточни, че по метода на ценообразуване за 2022/2023 г. експерти с дългогодишен стаж работили повече от два месеца в защита на потребителите.
„България ще има сигурност и яснота, когато има друг дългосрочен договор – било за втечнен газ, било за алтернативен доставчик. Да купуваме на спот пазарите – месец за месец и ден за ден, това е най-скъпата цена. Българският потребител и КЕВР няма да имат яснота, докато не бъдат сключени такива дългосрочни договори“, обясни Тодоров.
По думите му Русия използва енергийните си доставки към Европа като едно от основните си оръжия за натиск.
„В понеделник се чака последното ценово заявление от „Булгаргаз“. За първи път в своята история дружеството прави две доставки на втечнен газ“, посочи Станислав Тодоров, който нарече „подвиг“ факта, че са успели да осигурят алтернативни доставки за месец май.
„Във всички парламентарни групи го има разбирането, че тази енергийна криза ще продължи, независимо кой управлява. Трябва да се вземат мерки и тези мерки са осъзнати от всички партии“, коментира още той.
Тодоров декларира готовността на КЕВР да се въведат блок тарифи – до определена консумация на ток, парно и вода да се плаща една тарифа, а над тази консумация цената да е по-голяма. Месец и половина след гласуване на такова правомощие на КЕВР от Народното събрание това може да бъде въведено.
„Комисията е готова. Имаме опит с такова блоково ценообразуване. Можем да ги въведем с извънредно ценово решение. Блоковите цени дават много по-универсален отговор на проблема с енергийната бедност“, добави шефът на КЕВР.
Тодоров изтъкна, че поисканото увеличение от топлофикациите в страната е бил 150-300%. То се е базирало на обективни факти, но КЕВР е намерила механизми, чрез които да компенсира повишените им разходи.
„Не само чрез цената, която битовите потребители трябва да плащат, но и с някои резерви в т.нар. Фонд за енергийна сигурност на системата. Реалистичното увеличение, което трябваше да поискат, беше в действителност около 100-120%. През летния сезон може да вземем мерки за намаляване на консумацията, като в рамките на две-три години инвестицията в тази посока се изплаща“, смята Тодоров.
„От Плана за възстановяване ще дойдат много пари за саниране на многофамилни и еднофамилни сгради, както и за изграждане на домашни соларни инсталации“, припомни той.
