Лидерите на Европейския съюз подкрепиха вчера шестия пакет от санкции срещу Русия като одобриха сделка, приемлива за държавите от Централна Европа, по-специално - Унгария. Как обаче се случи това и какви отстъпки направи Брюксел? Дяволът е в детайлите.
Вчера бе избегнат най-лошия сценарий - вечерята на лидерите да завърши с разногласия по въпроса с налагането на санкции. Но всички анализатори, които предричаха дълги и мъчителни преговори със спорен край, се оказаха в грешка. Компромисът около освобождаването на тръбопроводния петрол и налагането на ембарго само върху морския руски суров петрол бе договорен снощи, малко преди полунощ. Европа се събуди на гребена на посланията за единство. Германският канцлер Олаф Шолц написа в Туитър, че блокът се е договорил за "по-нататъшни широкообхватни санкции срещу Русия“, включително петролно ембарго "на по-голямата част от вноса на петрол“.
Дипломатите на ЕС ще се върнат към правния текст през следващите няколко дни, преди частичното петролно ембарго да влезе в сила, но политическото споразумение, сключено в понеделник, отбеляза значителна стъпка в отговора на съюза на войната на Владимир Путин в Украйна, пишат от "Financial Times".
Така на практика се сложи край на продължилото месец буксуване около приемането на шестия санкционен пакет. Причината за този застой бе главно в това, че Унгария се пънеше като магаре на мост и отказваше да отстъпи от позициите си по отношение на петролното ембарго. Будапеща настояваше за финансова компенсация за целия енергиен преход. Унгарският премиер Виктор Орбан се съгласи да направи компромис, след като получи изключение за тръбопроводния петрол и гаранция за солидарност в случай на прекъсване на доставките.
Това бе относително смекчаване на тона, имайки предвид първоначалните му доста пиперливи и предизвикателни думи на срещата на върха. Орбан обяви, че "изобщо няма да има споразумение" относно санкциите и обвини Европейската комисия в "безотговорно поведение" при справянето с петролната блокада.
Големият въпрос сега е колко дълго ще продължи "временното“ освобождаване за тръбопроводен петрол. В заключенията на срещата на върха лидерите заявиха, че "ще се върнат към въпроса... възможно най-скоро”.
Урсула фон дер Лайен, председател на комисията, каза, че ще бъде полезно на Унгария да бъде предоставено необходимото време, за да се откаже наистина от руския петрол. Това, по думите й, може да бъде улеснено от разширяване от страна на Хърватия на капацитета на нейния тръбопровод Adria, осигуряващ алтернативни доставки на суров петрол за Унгария. Въпреки че не беше посочена времева рамка за отделянето на газопровода, беше "много ясно“, че държавите-членки ще се върнат към темата по един или друг начин.
Унгария и нейните съседи няма да имат право да продават руски петрол по тръбопровода на други страни от ЕС, нито рафинирани продукти след осем месеца от влизането в сила на пакета от санкции, според проектозаконов текст, видян от "Europe Express". Това беше разпоредба, насочена към запазване на равнопоставеност в рамките на единния пазар - притеснение, повдигнато от множество столици в навечерието на срещата на върха.
Петр Фиала, чешкият премиер, получи по-дълъг, 18-месечен преходен период, през който Чешката република може да купува рафинирани петролни продукти от съседна Словакия.
В основата на оплакванията на Орбан относно петролното ембарго е усещането, което в никакъв случай не се ограничава само до унгарците, че фон дер Лайен и нейният екип не са се справили с шестия пакет толкова умело, колкото с предишните кръгове от санкции. Някои твърдят, че комисията е трябвало да направи повече, за да подготви почвата за мерките между държавите-членки.
Марк Рюте, холандският премиер, каза, че ЕС трябва да се поучи от трудните преговори относно шестия пакет от санкции. Той обаче отказа да обвини комисията за "трудната бременност", след която се роди последния кръг от наказания в ЕС.
превод и редакция: Джесика Вълчева
