Отсрочката за страната ни от ембаргото над руския петрол до 2024 г. е глътка въздух за България, но и за руските интереси. Едно такова решение е със споделени ползи между България и Русия. Това каза в интервю да Фрог Нюз енергийният експерт Христо Казанджиев.
Според него през двете години, с които разполага България, трябва да направим дълбока реформа в сферата на преработката на петрол и реализацията на петролни деривати на територията на страната ни. По думите му обаче две години за технологично преоборудване на рафинерията ни е твърде пресилено.
Как ще се отрази ембаргото над руския петрол по родните бензиностанции и дали България може да се справи изцяло без руски газ и петрол, четете в цялото интервю, което енергийният експерт даде специално за Фрог:
България ще получи отсрочка и ще ползва руски петрол до 2024 година. Ние сме единствената страна с пристанище, за която се прави подобно изключение, обяви премиерът Кирил Петков. Политиците у нас определят решението като безспорен успех за България. Вие как го определяте?
Действително за България това е една глътка въздух до 2024 година, но същевременно е глътка въздух и за руските интереси, защото всъщност страната ни ползва горива от преработката на руски петрол, а не самия руски петрол. Както знаете, фирмата „Литаско“ доставя петрол на „Нефтохим“. Съответно „Нефтохим“ го преработва до крайни продукти, за което получава съответната такса преработка и тези горива от „Литаско“ се продават в България на нормални за пазара на петролни горива цени. Така че всъщност глътката въздух е и за нас, и за руския петрол. Едно такова решение е със споделени ползи между България и Русия.
Според Вас възможно ли е да възникнат проблеми с плащанията за руския петрол?
Не би трябвало да има каквито и да е проблеми с плащането на руския петрол, защото България и „Нефтохим“ реално погледнато не купуват петрол – той им се предоставя за преработка от руски фирми. В случая имаме едни бартерни споразумения, трансформиране на петрол в петролни деривати и съответното осъществяване на търговията с тези деривати от фирма, различна от „Нефтохим“.
До 2024 година има 2 години. Какво трябва да направим за това време?
Това, което трябва да направим, е една дълбока реформа в сферата на преработката на петрол и реализацията на петролни деривати на територията на България. При условията на доминиращо положение на пазара на петролни деривати от производството на „Лукойл“, България само страда. Конкуренцията е сравнително слаба. Така че при наличието на тези обстоятелства България трябва да направи една реформа в този сектор и да въведе известна степен на регулация, за да се нормализират цените за българските потребители.
Премиерът Петков посочи, че отсрочката е необходима на страната ни, тъй като към момента българската рафинерия работи с руски петрол и е необходимо техническо време, за да започне да работи с друг. Ще ни стигне ли това време да си пренастроим рафинерията да работи с друг петрол?
Не знам кой е предоставил такава информация на премиера, но не малко експерти, в това число и бивши служители на „Нефтохим“, а и исторически, и статистически, нещата показват, че рафинерията „Нефтохим“ е работила с най-различни типове нефт. Според мен не се изисква кой знае какво техническо преоборудване, за да започне да преработва например нефт сорт Брент. Защото сорт Брент и Урал са много сходни и като химизъм, и като тип. Всъщност сорт Урал е направен точно, за да съответства на сорта Брент, който е масово разпространения индикативен продукт. Според мен 2 години за технологично преоборудване е твърде пресилено. Мисля, че няма никакви проблеми да започнем преработката на неруски петрол с подходящи параметри в „Нефтохим“ още сега.
Как ще изглежда ситуацията по родните бензиностанции след това решение? Ще се помени ли нещо изобщо?
Това, което аз очаквам да се промени, и като че ли започна да се променя в негативен аспект, е цената на петрола на сорт Брент, а оттам и на референтния сорт Урал. От 2-3 дни тя започна леко да се покачва. Въпрос на време е да видим дали тази тенденция ще се промени и кога ще се стабилизира цената. Така че ефектът от цялото това ембарго е повишаване на цените на петролните деривати на пазарите в Европа.
Според Вас България може ли за се справи изцяло без руски газ и петрол?
При наличие на политическа воля и решимост България няма никакви проблеми да се справи без руски петрол и руски природен газ. Стъпките в тази посока са изключително навременни и правилни. Това е напълно възможно и постижимо в изключително кратки срокове при една сериозна подкрепа от Европейския съюз и от нашите съседни страни. Има възможности, които вече се реализират. Дано някой не саботира тези усилия в близко бъдеще. Имам предвид до септември месец да бъде въведена в експлоатация междусистемната връзка „Стара Загора-Комотини“, да бъдат постигнати договорености с Гърция и Турция относно доставки на природен газ през тези страни за България. Всичко е въпрос на време, политическа воля и решимост.
Интервю на Веселка Иванова
