Кирил Петков тръгна да връща украинските бежанци към “реалността” и заяви - край на “луксозното пребиваване” в България. Видите ли, за 3 месеца държавата оказала безпрецедентна подкрепа в едни от най-хубавите родни хотели и сега бежанците влизали в “малко по-нормални рамки”. Все пак били бежанци. Господин Петков, Вие сериозно ли?
Държавата не можела да продължава до безкрай да подкрепа “такова луксозно пребиваване в България”. Но премиерът Петков бил уверен от вицепремиерката Калина Константинова, че условията щели да бъдат добри и занапред. В Елхово и Сарафово. Кадри от лагерите показаха, че бежанците ще живеят като… в затвор.
“По-нормални рамки” казвате?
Нормално щеше да е тези хора да бяха останали в родината си, в която обаче има война заради не особено нормални цели и намерения на един не особено нормален президент - Владимир Путин.
Нормално щеше да е, ако държавата беше направила наистина много и не бе назидала хората, бягащи от война. Само че, господин Петков, бежанците се справиха някак, благодарение на помощ на доброволци. Благодарение на усилия на единици хора, които посрещаха бягащи от войната на нашата граница, събираха дрехи, обувки и храни в офиси, превърнали се в центрове, брояха стотинки, за да купят обувки на оказали се в капан деца.
И това не е нито “луксозно пребиваване”, нито пък е благодарение на огромните усилия, които държавата е положила. Слезте на земята, господин Петков. Прочетете “Приказка за стълбата” на Христо Смирненски. Полезно е.
Джесика Вълчева
