От вчера България е в институционална криза, много по-тежка и с по-непредвидими последици, отколкото всички досегашни от изборите насам.
По-тежка, защото досегашните кризи бяха предвидими и естествени проекции на политическата несъвместимост между предишни и сегашни управляващи – и между лявото и дясното – материализирани най-вече чрез личностния сблъсък между премиера и президента. В днешната забавна на пръв поглед бъркотия, в която министър и премиер се оказват на коренно противоположни позиции (не за пръв п ът, разбира се!), вече не е така.
Днес българският министър-председател е бламиран от собственото си правителство – и то по отношение на твърдения, изречени пред посланиците на ЕС. И е бламиран, след като вероятно именно заради своята национално отговорна позиция по отношение на руските енергийни проекти, е спечелил тяхното доверие и подкрепа.
Не знам дали и доколко Бойко Борисов си дава сметка за сериозността на положението – и за това, че ако не овладее положението и този път – и не потвърди думите си с реални действия, има опасност да се превърне просто в една плямпаща медийна марионетка, на която никой не обръща внимание. И не знам дали съзнава, че става дума не за формално недоразумение между него и Трайчо Трайков, а за акт в полза на руските интереси в България, който неизбежно ще бъде използван със съответната логистична подкрепа отвън – и със съответната политическа подкрепа отвътре.
Фактите са красноречиви. След среща с посланиците на ЕС Бойко Борисов заяви, че България се отказва от участие в проекта за изграждането на петролопровода “Бургас – Александруполис” и замразява строежа на АЕЦ “Белене”. Решението за съдбата на руските енергийни проекти в България беше най-тежкия политически и геостратегически проблем, който тройната коалиция остави в наследство на новото правителство. Същият отказ няколко пъти бе изричан с половин уста и сетне бе заменян с бурно афиширана готовност да се продължат и трите енергийни проекта – въпреки че същите означаваха финансово и политическо заробване на България – и си бяха чисто национално предателство, скроено в преговорите между Първанов и Путин.
Този път обаче положението е по-различно. Първо – защото самата Русия настоява за незабавен отговор. Второ – защото страните от ЕС и НАТО очакват да видят дали и при правителството на ГЕРБ България ще продължи да играе руски троянски кон в ЕС, или ще се превърне в достоен лоялен член на европейската общност. И трето – защото колебанията по този въпрос рушаха доверието към Бойко Борисов – особено в средите на десните избиратели – нещо, към което той е твърде чувствителен.
Трябва да подчертая, че това не е лесно решение. Изисква се кураж и реално чувство за национално достойнство, за да се решиш с един замах да разсечеш Гордиевия възел, който обвързваше България към Кремъл. Персоналните последици от това насъщно за страната ни решение трудно могат да се предвидят, но като си помисля за тях, в съзнанието ми изникват имената на Стамболов и Качински. Всички знаят, че не съм от феновете на Бойко Борисов – имам сериозни естетически възрашения спрямо стила на неговото управление – но това негово решение е от такъв мащаб, че всички останали дреболии са без особено значение – и докато го поддържа, може да разчита и на моето слабо рамо.
Доколко сериозно е това решение личи и от светкавичната реакция, която то породи – и която в други ситуации изглежда просто немислима. Министърът на икономиката Трайчи Трайков – дежурният проруски лобист за енергийните проекти – побърза да заяви, че правителството не е вземало решение да се оттегли от проекта “Бургас –Александропулис”, нито пък да замрази АЕЦ “Белене”. Смайването, с което реагира – все едно искрено или присторено – е твърде показателно за дъхтящата на Кремъл категоричност, с която този иначе мекушав човечец дръзна да бламира собствения си премиер. “Не мога да повярвам, че го е казал” – заяви той. И добави: “Това сигурно сте го сънували, защото не съм го решавал, нито съм го казвал”. Казано в първо лице, единствено число. От което бихме могли да предположим, че именно от Трайчо Трайков зависят решенията за “Бургас-Александропулис” и АЕЦ “Белене” – решения просто съдбовни за геополитическата ориентация на България.
Естественият превод на тези думи би бил: Бойко Борисов не знае какви ги дрънка. При това – забележете – Трайков не остана сам в това убийствено за всеки премиер твърдение. Малко след като направи своя шеф на маймуна, се обади и самата правителствена служба, за да заяви, че “България не е предприемала официални действия за прекратяване на участието си в проекта Бургас-Александруполис”.
Бламирането на премиера от неговия министър и собствената му пресслужба предполага две хипотези. Или Бойко Борисов наистина не знае какво говори, та се налага публично да го коригират с ясното съзнание, че го правят за смях пред целия свят – или се заражда конфликт в самия Министерски съвет, чиято развръзка вещае челен сблъсък между русофилски измекяри и политици с чувство за национална отговорност.
Лично за мен по-вероятна е втората хипотеза. Струва ми се, че премиерът има достатъчно непреклонен характер – а и достатъчен властови ресурс – за да позволи да се подиграват с него по такъв безпардонен начин. Можем много ясно да предвидим следващия етап от институционалната криза: много рязкото влизане на Първанов в играта, който ще се съюзи с проруското лоби в ГЕРБ, като в негова полза ще бъдат ангажирани всички ресурси, с които разполагат руските тайни служби в България – и на първо място, разбира се, мрежите на ДС-олигархията. Битката за или против енергийните проекти ще се превърне в основен коз в президентснките и местните избори – а и в основен шанс за връщането на комуноидите на власт.
Прочее сега е моментът, в който ще проличи и кой кой е, и има ли в България гражданско общество, и може ли да мисли българинът с главата си, и прочее още неща, които до ден днешен оставаха скрити зад политическите кулиси.
Едвин Сугарев
Svobodata.com
