Мисълта, че има държави, държавни лидери или отделни политически фигури, които все още не подкрепят Украйна по пътя към победата над Русия, не ме напуска. Те търсят начини да спрат войната, а не как да спечелят войната.
Реториката и позициите (публични и непублични) от последните седмици на различни съветници на страха от различни страни, където работи McDonald's и няма предупреждения за въздушни нападения, доказват, че временната зона на комфорт все още има предимство пред инстинкта на самосъхранение, пише в анализ за „Главред“ украинският журналист Михаил Ткач.
Хенри Кисинджър не може да не знае, че Путин отиде по-далеч точно след като му беше даден Крим.
Журналистите, които написаха редакционната статия на New York Times, може би са забравили как да реагират на терористите от 11 септември. А Русия е терористична държава.
Те очакват военният арсенал на Русия да се изчерпи по-бързо от техния арсенал от причини да не ни помогнат да победим Русия.
Те възпират Путин от Третата световна война чрез липсата на пълномащабна реакция на солидарност и пълна блокада – тласкайки Путин към Трета световна война.
Те са готови да признаят, че 2+2=5 (Благодаря ти, Оруел).
Те лично вече са поробени, докато Украйна продължава да се бори за свобода за всички.
Поробените хора, премиерите и правителствата съветват свободните хора. Страхливците учат смелите. Само защото робството им изглежда средство, с което да откупят свободата, а страхът сякаш гарантира мир. Само защото този свят до голяма степен е изграден върху вярата, че свободата има условия. Условия, които са тук и сега, несъвместими с живота.
Те замръзнаха в очакване кое ще се разшири по-бързо: НАТО, ЕС или ракът на Путин.
Свободата не може да зависи от това кой я унищожава.
Две плюс две е четири.
Превод и редакция: Веселка Иванова
