Внушават на хората, че ако не изберат човек на Борисов, парите за общината ще секнат Днешната власт просто няма полезен ход в този вот – тя е губеща дори ако спечели Битката срещу страха от властта се превръща в моя лична кауза, казва синият кандидат за кмет на Габрово пет дни преди вота
Интервю на Мая Стоянов
- Госпожо Николова, как се прави предизборна кампания, как се печелят избори в провинцията срещу управляваща държавата партия?
- Да правиш кампания срещу управляваща партия на първо място е много поучително. Защото виждаш всичко, което не бива да вършиш, когато станеш управляващ. Например, в никакъв случай не бива да хвърляш бесни пари, както прави ГЕРБ в Габрово на фона на непрекъснатите орязвания на разходите от страна на правителството на тази партия и неразплатените дългове на държавата, както и на общината към бизнеса, с което окончателно го убиват и влошават икономическата ситуация. Кандидатът на ГЕРБ в Габрово Николай Сираков си е лепнал такова пано в центъра на града, на каквото и Леонид Брежнев не се е появявал, издали са суперлуксозни брошури на успехите на местната власт, пищни флайери, нашляпали са свои плакати по магазините, ангажирали са общински служители да им пишат отчетите. Общо взето, за държавата – криза, за управляващите – не.
Сега към града хукват министри. След като посочих конкретни примери за запушения бизнес в Габрово и начините да бъде оздравена икономическата ситуация в града, те решиха да доведат Симеон Дянков на среща с бизнесмените. Не съм сигурна обаче, че човек, който не можа да скалъпи читав бюджет, способен да издържи поне 6 месеца без актуализация, ще може да посъветва нещо смислено бизнесмените, които оцеляват не благодарение, а въпреки него.
- Кандидатът на ГЕРБ се слави като човек с невероятни умения. Българите още помнят телевизионните му изяви преди време, показа номер за релаксация, движейки въженце между носа и устата си. Помагат ли тези странни способности, предимство ли са за печелене на гласове?
- Аз уважавам всички умения, които не владея. На мен ми помагат професионалните качества, натрупаният опит и висококвалифицираните и доказани експерти на Синята коалиция и останалите партии, които ме подкрепят и които вече са вадили държавата от далеч по-страшна криза, на други – въженца в носа. Всеки представя онова, което има и което може. В края на краищата аз съм човек, който в течение на 30 години сам е градил авторитета си и професионалните си умения в остро конкурентна среда, а г-н Сираков се хвали, че първият му работен ден е в община Габрово, всъщност след като е останал безработен, когато са закрили вариететния театър в града ни, където е бил шоумен.
Като гражданин, сърбал чиновническите попари в течение на 20 години, аз за нищо на света не бих повярвала на управници и премиери, чиито първи печат в трудовата книжка е например „министър-председател” и каквито си имаме. Освен това г-н Сираков и екипът му внушават на гражданите, че ако не изберат човек на Бойко Борисов, парите за общината ще секнат. Независимо, че в момента управата на Габрово е доминирана от ГЕРБ обаче парите за общината ще бъдат орязани с 30% и тъй като прекрасното им управление досега е вкарало града в категорията „икономически неразвита”, тя също е застрашена от фалит. Тъй че Габрово няма нужда от ксерокопие на досегашните безличия на ГЕРБ, а от авторитетна и напориста личност, която да брани и развива града ни.
- Защо в тази кампания не успяхте да се разминете с черния пиар и компроматите, очаквате ли купуване на гласове, от кои среди идва търговията с влияние?
- Защото компроматите са силата на безсилните. Като нямаш какво да изтъкнеш в своя полза, започваш да маскариш опонентите си. ГЕРБ например си е наел за тази цел „Атака”, а те се разхождат уж бели, добри и интелигентни. Точно това обаче издава много ниския им коефициент на интелигентност, защото си мислят, че гражданите не разбират това. Ей-това е то, когато си пропуснал 20 години от развитието на държавата и политиката, и една сутрин си се събудил обзет от идеите на някаква си новопоявила се партия, без дори да можеш да формулираш за какво точно се бори тя. В Габрово например има привърженици на ГЕРБ, които изобщо не знаят какво означава абревиатурата им и я пишат накрая с „П”. Шеметната кариера на досегашния кмет Томислав Дончев, който се е пръкнал от някакъв си местен „Инкубатор”, създаден с европари, е пример за какво им служи тази партия – за уреждане на личния живот, тъй като явно не виждат друг начин за реализация.
- Но досегашният градоначалник на Габрово Томислав Дончев бе избран от Бойко Борисов за министър по еврофондовете. Премиерът го обяви за супер успешен кмет, докарал много европари за общината. Какво всъщност се е случило в Габрово през последните години, как заварихте родния си град, как живеят хората там?
- Няма да правя характеристики на живота на габровци, само ще посоча данни от Националния статистически институт. През 2007 г. от Габрово са се изселили 1225 души, през 2008 г. – 1066 души, а през 2009 г. – 1573 души. Броят на изселилите се от града в сравнение със заселилите се през 2009 г. е 6 пъти по-голям, отколкото през 2008 г. Едва ли ако габровци се чувстват добре в града си, щяха да го напускат. Аз живея в пъпа на Габрово и нашият блок с днешна дата е обитаван от едно-единствено семейство – от нашето. Цели блокове в кварталите от тази зима пустеят. Това е оценката за начина, по който е управляван градът с днешна дата. А когато фактите говорят, и боговете мълчат.
Явно прехвалените реализирани европроекти от управлението на Томислав Дончев не са дали нужната перспектива на габровци, за да останат в града. И за това си има ясно обяснение. За последните 3 г. общината е изпълнила 15 проекта за 12,5 млн. лв. като 2/3 от тях са по оперативна програма „Регионално развитие”. Навсякъде пише, че те са за устойчиво развитие, само че с нищо не са подпомогнали бизнеса, не са създали работни места, нямат партньори за продължаване на проекта. Проектите за близо 20 млн.лв., заедно с тези, които се изпълняват в момента, досега са създали едва 25 работни места. А най-големият проект за общината на стойност над 5 млн.лв. е изразходил 95% от парите за строително-монтажни работи и понеже той е свързан с образователната инфраструктура, излиза, че под това се разбират дограми за сметка на компютри, специализирана литература и квалификация на кадрите например. Самият проект, от който произтичат господата Дончев и Сираков, приключва тази година и освен пустеещата сграда, от него няма да остане нищо друго, защото не е осигурено партньорство за продължаването му. В общината има звено за работа по европроекти, но те носят допълнителни приходи само на чиновниците и изобщо не обслужват интересите на бизнеса или да речем на неправителствения сектор. Изобщо, всичко се свежда до т.нар. чешмички от управлението на НДСВ и оттам нататък активните общности пият по една гола вода.
- Славите се като боец, свободен човек, не се ли притеснявате, че тежките проблеми на Габрово ще ви заробят?
- Свободата нито се дава, нито се взема. Тя е вътрешно състояние на духа и избор. Аз съм направила избора да се заема с проблемите на Габрово и затова те няма как да ме заробят, а ще ме накарат да устоявам гражданските и пазарните свободи да ги решавам в интерес на активните хора, които – повярвайте ми – в Балкана имат особено чувство за свобода и лично достойнство. На 52 години мога да си позволя да се изправя пред съгражданите си и да поискам доверието и подкрепата им, за да управляваме заедно града си. Още повече, че аз не стъпвам на празно място, а на един отъпкан и ярък път като грижа за града ни, извървян от моя баща. И тъй като съм човек с чувство за дълг и ценя постигнатото в живота си, нямам намерение да го потъпквам заради дребнави лични сметки и да го захвърлям на боклука. Аз съм човек, който държи на общественото мнение и има изострено чувство за лично достойнство, което не ми позволява да похарча всичко, вложено в мен от родители, учители, приятели и колеги и от собствения ми труд. Те ще ме презрат, ако изневеря на себе си. Не мога да си позволя това.
- Габрово винаги е бил генератор на национална култура. Вярно ли е, че преди време са слели духовия оркестър със симфоничния. Какво може да се очаква от подобен творчески експеримент?
- Знаете ли, хората, които са управлявали града през последните години, явно не са типични габровци. Те са някакви дребнави минималисти с елементарна визия и липса на чувство за мащаб. Например, те смятат, че запълването на дупки по улиците и реновирането на сгради може да бъде предизборна програма, макар че това е просто ежедневна работа на всяка градска управа и ако не са я свършили досега, интересно за какво изобщо са получавали заплати. Те непрекъснато твърдят: „Да направим Габрово приятно място за живеене”, без да отговарят защо досега не са го направили и без да си дават сметка, че катерушките в градинките и новите дограми в училищата са само гарнитура към перспективата за реализация и бъдеще на живота в един град, които няма как да се появят при средна заплата между 300 и 400 лв. Защото това означава висок стандарт на живот и дългосрочна проекция за реализация. Само че дребнавите им душици така си представят живота – да слеят симфоничния с духовия оркестър, за да направят икономии, да ликвидират традиционните евъргрийни, за да спестят пари. В тоя ред на мисли скоро ще слеят родилното отделение с моргата, защото тяхното мислене е като на героите на Илф и Петров – човек трябва да се роди, да поживурка малко и да умре. Те не познават силата на града ни и не мислят как да я използват, а как да се снишат и да пролазят по корем под трудностите, без да се сблъскат с тях, без да ги преодолеят. В това отношение имаше нещо много символично в дебатите, които проведохме на площада – шестимата кандидати и привържениците им дойдохме на площада от различни страни на града, а активистите на ГЕРБ излязоха от сградата на общината. Това е картината с днешна дата и то не само в културата в Габрово – общината от едната страна, гражданите – от всички останали.
- Какъв е основният политически дебат между конкуриращите се за кметския пост партии, има ли чуваемост между тях и избирателите?
- Това ще се разбере в деня на изборите. Аз правя кампания от два месеца и половина и няма общност, с която да не съм се срещнала. Хората искат развитие за града си, не са очаровани от управлението на града, възмутени са от работата на администрацията, която не само не им помага, но и пречи или стои глуха и сляпа. Хората са възмутени, че кметът е премахнал приемните си дни. Няколко чужди бизнесмени дойдоха при мен и в прав текст по дати ми описаха безуспешните си опити да представят проектите си за разширяване на производството си и откриване на нови работни места пред кмета. Те не проумяват защо им се отказва среща и твърдят, че ако това управление запази позициите си, те ще се изнесат не само от региона, но и от страната. Творците в града пък само цитират думите на Теди Москов от едно шоу преди празника на Габрово – че му е писнало от „просташки правителства”, които не разбират значението на културата и изкуството за всяка държава. Хората питат кой и срещу какво задържа монополите в града, за да ядат най-скъпия хляб, да пият най-скъпата вода, да се возят на градски транспорт за 1 лв. билетчето, да си купуват най-скъпите зеленчуци от единствения пазар в града, да ръсят огромни общински пари за изпадащия и от В група футболен отбор и т.н. И всички вече осъзнават, че цената на доматите също е политика. А това е добър белег за активизирането на гражданите и истинския капитал на Габрово – хората му.
- Защо битката в Габрово е толкова важна за всички политически централи, барометър за какво ще бъде?
- Барометър за това накъде отива България. И струва ли си да прави експерименти със съдбата на децата си. Около месец кандидатите за кметове се правеха просто на хора, които мислят за града си. Последните две седмици обаче нажежиха страстите в политическа посока. И се видя, че това не е обикновена битка за управлението на един град, а битка на България да се върне при себе си и при ценностите си. Дебатите безкомпромисно се политизираха, откакто кандидатът на БСП заяви, че ще продължи политиката на ГЕРБ, а в същия момент ДПС подкрепи ГЕРБ. Както виждате, новата тройна коалиция, която от доста време се спряга от анализаторите на теория, вече е на лице и съществуването й се сондира на практика. В схемата на управляващите „Атака” се оказа обикновен уличен провокатор и евтин палячо на властта. Разбра се също, че ГЕРБ и десницата са доста различни неща и че гражданите не са при ГЕРБ, а при автентичната реформаторска десница. Сигурно това е и причината на тези избори да има 10 дебата, 3 от които по трите национални телевизии и по всички местни медии, все едно, че не става дума за довършване на кметски мандат, а избираме президента на САЩ. Дори и в добрата стара Англия дебатите преди изборите бяха само три. Явно залогът в Габрово е много по-голям от видимото. В цялата тази еуфория има и нещо добро – маските окончателно падат и виждаме голата истина. Както е казал класикът: България цяла сега нази гледа. И явно от габровци зависи как ще продължи държавата ни нататък. Имам честта да представлявам гражданите като изразители на автентичната десница в тази битка и каквото и да се случи, властта трябва да знае, че всяка победа над гражданите е пирова. Т.е. днешната власт просто няма полезен ход в тази битка – тя е губеща дори ако спечели, защото други политически сили са избрали представител на гражданското общество и гражданското общество е избрало други политически сили, а не управляващите в момента.
- Кой трябва да се страхува, ако човек на словото и перото като вас седне на кметския стол?
- Страхът от властта е най-отвратителната характеристика за нея. Страх внушава само власт, която тайничко знае колко е несъстоятелна. Със страх можеш да държиш в подчинение, но не можеш да създаваш хоризонти пред хората. Като внучка на съден от т.нар. „народен съд” съм виждала какво означава страх вкъщи, особено след като се заех с журналистика. Мама до ден днешен изпада в ужас, когато прочете някоя от статиите ми. Сигурно съм допринесла да й се случи нещо страшно с избора си да се кандидатирам за кмет – тя получи инсулт. Затова 20 години след промяната на системата, която държеше хората в страх, битката срещу страха от властта се превръща в моя лична кауза. Аз съм свободен човек, живея в свободна държава, изповядвам идеите на политически сили, за които свободата е икона и няма да се спра пред нищо, за да отстоявам тази ценност. Това е моята представа за добро управление. Така че от моето управление могат да се страхуват само робите по душа. Честно казано, в Габрово няма много такива хора и ако има, те със сигурност не са габровци. Всъщност това мое чувство е възпитано точно тук и повечето от нас мислят и действат така. А когато един свободен човек се ангажира с регулирането на живота на свободни хора, това означава да вървите заедно в една и също посока.
