Изминаха три месеца, откакто Западът започна икономическата си война срещу Русия и тя не върви по план. Напротив, нещата наистина вървят много зле.
Санкциите бяха наложени на Владимир Путин не защото се смятаха за най-добрия вариант, а защото бяха по-добри от другите два налични начина на действие: да не се прави нищо или да се намесва военно, пише в статия за британския Guardian Лари Елиът.
Първият набор от икономически мерки беше въведен веднага след инвазията, когато се предполагаше, че Украйна ще капитулира до дни. Това не се случи, в резултат на което санкциите – макар и все още непълни – постепенно се засилват.
Няма обаче незабавни признаци за изтегляне на Русия от Украйна и това едва ли е изненадващо, тъй като санкциите имаха перверзния ефект, като повишиха цената на руския износ на петрол и газ, значително увеличиха търговския й баланс и финансираха военните й усилия. През първите четири месеца на 2022 г. Путин може да се похвали с излишък по текущата сметка от 96 милиарда долара (76 милиарда британски лири) – над три пъти повече от този за същия период на 2021 година.
Когато ЕС обяви частичната си забрана за износ на руски петрол по-рано тази седмица, цената на суровия петрол на световните пазари се повиши, осигурявайки на Кремъл още един неочакван финансов доход. Русия не се затруднява в намирането на алтернативни пазари за своята енергия, като износът на петрол и газ за Китай през април се е увеличил с повече от 50% на годишна база.
Това не означава, че санкциите са безболезнени за Русия. Международният валутен фонд изчислява, че икономиката ще се свие с 8,5% тази година, тъй като вносът от Запада се срива. Русия има запаси от стоки, необходими за поддържане на нейната икономика, но с течение на времето те ще бъдат изразходвани.
Но Европа само постепенно се отучва от зависимостта си от руската енергия и така беше предотвратена незабавна финансова криза за Путин. Рулата – благодарение на капиталовия контрол и здравия търговски излишък – е силна . Кремъл има време да намери алтернативни източници на резервни части и компоненти от страни, желаещи да заобиколят западните санкции.
Когато световните лидери се срещнаха в Давос миналата седмица, публичното послание беше осъждане на руската агресия и подновен ангажимент да застанат твърдо зад Украйна. Но лично имаше загриженост за икономическите разходи на продължителна война.
Тези опасения са напълно оправдани. Нахлуването на Русия в Украйна даде допълнителен тласък на вече силния ценови натиск. Годишният процент на инфлация в Обединеното кралство възлиза на 9% – най-високата си стойност от 40 години – цените на бензина достигнаха рекордно високо ниво и се очаква горната граница на цените на енергията да се увеличи със £700-800 годишно през октомври.
В резултат на войната западните икономики са изправени пред период на бавен или отрицателен растеж и нарастваща инфлация – връщане към стагфлацията от 70-те години на миналия век. Централните банки – включително Bank of England – смятат, че трябва да отговорят на почти двуцифрената инфлация чрез повишаване на лихвените проценти. Очаква се безработицата да расте. Други европейски страни са изправени пред същите проблеми, ако не и повече, тъй като много от тях са по-зависими от руския газ, отколкото Обединеното кралство.
Проблемите, пред които са изправени по-бедните страни по света, са от различен порядък. За някои от тях проблемът не е стагфлация, а глад, в резултат на блокирането на доставките на пшеница от черноморските пристанища на Украйна.
Както каза Дейвид Бийзли, изпълнителен директор на Световната хранителна програма: „В момента силозите за зърно в Украйна са пълни. В същото време 44 милиона души по света маршируват към гладна смърт“.
Във всяка многостранна организация – МВФ, Световната банка, Световната търговска организация и ООН – нарастват страховете от хуманитарна катастрофа. Позицията е проста: освен ако самите развиващи се страни не са износители на енергия, те са изправени пред троен удар, при който кризите с гориво и храни предизвикват финансови кризи. Изправени пред избора да изхранват населението си или да плащат на международните си кредитори, правителствата ще изберат първото. Шри Ланка беше първата страна след руската инвазия, която не изплати дълговете си, но е малко вероятно да е последната. Светът изглежда по-близо до пълна дългова криза, отколкото когато и да било от 90-те години на миналия век.
От самото начало руският президент играе дълга игра, чакайки международната коалиция срещу него да се разпадне. Кремъл смята, че прагът на Русия за икономическа болка е по-висок от този на Запада и вероятно е прав за това.
Ако беше необходимо доказателство, че санкциите не работят, тогава решението на президента Джо Байдън да снабди Украйна с модерни ракетни системи го осигурява. Надеждата е, че съвременните военни технологии от САЩ ще постигнат това, което досега не успяха да направят енергийните забрани и изземването на руски активи – да принудят Путин да изтегли войските си.
Пълното поражение за Путин на бойното поле е един от начините войната да приключи, въпреки че при сегашните обстоятелства това не изглежда толкова вероятно. Има и други възможни резултати. Единият е, че икономическата блокада в крайна сметка работи, като все по-строгите санкции принуждават Русия да отстъпи. Другият е споразумение чрез преговори.
Путин няма да се предаде безусловно и потенциалът за сериозни странични щети от икономическата война е очевиден: спадане на жизнения стандарт в развитите страни; глад, хранителни бунтове и дългова криза в развиващия се свят.
Зверствата, извършени от руските войски, означават, че компромисът с Кремъл в момента е труден за преглъщане, но икономическата реалност подсказва само едно: рано или късно ще бъде постигната сделка.
Превод и редакция: Веселка Иванова
