Не бих искала да съм на мястото на това правителство, което научи хората да искат компенсации. Който заплаче се дават пари. Усмирителната риза е валутният борд. Така се рискува нашата усмирителна риза. Забравихме, че усмирителната риза е валутният борд, заяви бившият вицепремиер и финансов министър.
Съвсем различно щеше е да е ако бяхме влезли в Еврозоната заедно с Прибалтийските републики. Тогава нямаше да има такава инфлация. Сега е друго. Нещата отиват към политически, а не икономически аргументи. За Прибалтика еврозоната бе добре дошла заради заплахата от Русия. Най-голяма инфлация е в Естония. А тя е в еврозоната, каза още тя пред bTV.
Бившата финансова министърка коментира и това, дали и кога да приемем еврото.
Винаги съм била оптимист по отношение за приемане на еврото, защото паричните решения в Европейската централна банка директно се пренасят в България заради валутния борд. Ние нямаме друг изход, освен да приемем еврото. Въпросът е кога трябва да го приемем, посочи бившият вицепремиер и министър.
Имаме фундаментален проблем към приемането на еврото. Заедно с Полша сме най-скептичните към приемането му и няма да накараме хората да повярват в еврото за три или шест месеца, ако не го правим по-рано. Можехме да приемем еврото и сега, ако бяхме положили малко усилия можехме да постигнем инфлационния критерий. Оттук нататък до голяма степен зависи от нас и от политиките, които се следват, заяви още проф. Бобева.
По думите ѝ с фискалното си поведение през последните години помпаме инфлацията.
Хърватия ще влезе в историята, като страната с най-лоши макроикономически показатели, която ще влезе в Еврозоната. Те си заслужиха да бъдат приети, защото го искаха истински. Те преди да знаят дали ще покрият критериите си направиха плана, обучаваха хората, направиха договорите с големите търговски вериги. Те до последно не знаеха дали ще покрият инфлационния критерий, но полагаха усилия, заяви в заключение проф. Бобева.
