Политическият психолог д-р Иван Иванов вижда в парламента нещо средно между читалищна самодейност и Ганкиното кафене.
„От гледна точна на начина, по който са облечени депутатите, имаме къси панталони, скъсани дънки, шарени вратовръзки, за които стана ясно, че си ги подръпваме. В Английския парламент например имаме красив театър на диалога. Аз самият съм бил зам.-председател на парламента и винаги, когато съм водил заседание, съм се опитвал да давам възможност да се чува силата на аргументите, а не да битуват аргументите на силата, но нещо в България сякаш не се получава“, отбеляза той в ефира на БНР.
„Това са народни представители, които не си дават сметка чия общност и чии интереси изразяват. В голяма степен ги обземат едни емоционални състояния – или на агресивна посредственост, или на свръхпасивност, без да си дават сметка, че първо, изразяват интереса на някакво териториални общности, и на второ място, предвид комисиите, в които са разпределени“, допълни д-р Иванов.
„От гледна точка на зачестилите поведенчески конфликти, мисля, че чисто ситуационно не само в България, а и в света, все повече политиката става емоция, вместо рационален дебат. Емоционалните избори сякаш тревожат хората, ако се върнем назад, в последните и предпоследните избори се появиха няколко движения, които бързо набраха скорост. Това са емоционални процеси на заразяване на гражданите, което води до обратния процес. Все повече популизмът взема връх. Гражданите започват да сменят изборите си често. Избирателите не са вече толкова граждани, колкото фенове, които правят емоционални избори“, коментира той.
„Целият този процес води до това, че едни некомпетентни, безотговорни хора се появяват в парламента, тогава, когато самият парламент няма авторитет и в крайна сметка се появяват всички тези нелицеприятни сцени“, допълни политическият психолог.
