Десноцентристите от Нов фламандски алианс водят на изборите във Фландрия. Това се случва за пръв път в историята на страната, отбелязват белгийски медии, предаде АФП.
Националистите получават 28,3% във Фландрия, където живеят 60% от жителите на Белгия.
Фламандската Християндемократическа партия на премиера Ив Льотерм се срутва до 16 мандата срещу 23. Франкофонският й еквивалент пък печели още едно място и ще вкара 11 депутати в бъдещия парламент.
Сред франкофонските партии като водеща изпъкна Социалистическата партия с 36,5% от гласовете във Валония и Брюксел.
По този начин Нов фламандски алианс ще има около 30 мандата в 150-местната долна камара, което е с 22 места повече от предишния парламент. Френскоезичните социалисти ще са с 26 места, или с 6 повече от досега. Фламандските социалисти губят един мандат до 13.
Либералите претърпяват поражение, като франкофони и фламандци ще си разделят по 17 и 18 места.
Фламандските националисти предлагат отделянето на Фландрия и в бъдеще влизането й в Европейския съюз. Безработицата във Фландрия е на половина на тази във Валония, а доходът на глава от населението е с една четвърт повече.
Управляващата петпартийна коалиция на Ив Льотерм се разпадна през април заради разногласия за правата на гласуване на франкофоните във фламандската част. В Белгия живеят 6,5 милиона холандскоговорящи и 4 милиона френскоговорящи, като по-бедната франкофонска Валония разчита на финансиране от по-богатата Фландрия.
По този начин на 1 юли Белгия ще поеме ротационното председателство на ЕС без правителство и разкъсвана от вътрешни противоречия.
