Не за пръв път пиша текстове свързани с изложби на Лора Пармакова и във всеки следващ си мислех, че съм пропуснал нещо. По-късно обаче разбирах, че всъщност, не! Просто в стиловия континуум на художничката се е е появило нещо ново, което ме кара да пиша за него.
Ако в първия ми текст се фокусирах върху не само метафоричното "усилие на духа" в процеса на създаването на художественото произведение при Лора, необходимо за да ни даде възможност да "левитираме в условията на безусловна гравитация", във втория отбелязах, че "захранвана от фината енергия на човешкия дух клетка", което е иманентно състояние на тази художничка, се разчупват рамки и е начин и абстрактна форма за излизане от дистопичната среда, на която бяхме подложени до неотдавна.
Когато разгледах настоящата, втора изложба "Утопия" в галерия "Интро" забелязах нещото, което отново мислех, че съм пропуснал в предишните си изследвания, а то всъщност бе прибавено към сегашната експозиция. И това беше особената сложност и трудност при създаването на абстрактната картина. Тя се състоеше в съдържателната художествена многоплановост и във формалната мнопластовост на произведенията. Направи ми впечатление както отказа от "майстореене", лекота и финес при полагането на боята, толкова характерно за днешното време, така също и искреното, неподправено, дори първично боравене с пастела, който подЧертаваше остротатата на формите. Тук се сетих отново за онова, което ми каза бай Иван Ненов през 90-те, а именно, че художниците боравят с "Черти", а линиите са в геометрията, макар, че в случая картините имат определено геометрично /конструктивна, абстрактна принадлежност. Освен нея обаче, те са работени и в дълбочина. Когато реципиента гледа отдалеч картините на Лора, той е привлечен от особената симбиоза между живопис, графика, пластичност и... не живопис! Във формален аспект там топлото и студеното не са определящи. Черното и розовото също не отговарят на това изискване. Охравия тон на натуралния восък в енкаустиката, под чиято мека полупрозрачност се вижда загадъчен рисунък когато приближиш картината, също трудно кореспондира с понятието живопис.
Худ. Лора Пармакова
Личи си, че творбите са работени дълго време и са много сложно организирани от вътре - навън. Това са трудни творби. Когато си непосредствено до платното откриваш още картини в картината и форми във формата, които я подсилват и осмислят, подобно инспирация от неконкретна калиграма. Така абстрактната форма сама по себе си става съдържателна. Чудех се как да нарека усещането за сложност, трудност, особена неравноделна ритмичност и конструирана деконструктивност, което ме обзе в тази изложба. Чувствах осезаемо една странна, тежка естетика. Сетих се за Қант и неговите размисли върху красивото и възвишеното като естетически категории, но не можех да свържа настоящото с онова, което съм чел по въпроса, още по - малко с грозното като естетическа категория, защото, ако нещо наистина липсва в тази експозиция, това е то. . Тогава реших, че най-доброто определение за тази сложна, честна, с много особена естетичност и трудна за създаване художествена материя, би било - "Естетика на трудното" . Разбира се, знам че трудното не е обект на естетически изследвания и това още повече ме окрили, защото тук трудното не е еквивалент на уморено. Напротив. В изложбата много балансирано витае усещането за премерена свежест. Така, че аз мисля, че с тази изложба излизаме от клишетата и слагаме началото на Трудното в изкуството като естетическа категория. Просто, отидете и я разгледайте за да се уверите!
Доцент, д-р Илиян Лалев
УТОПИЯ - Изложба живопис на Лора Пармакова в галерия Интро от 31.05 до 13.06, 2022г
