Разнообразието на култури и езици в Кения е голямо, но суахили е една от официалните и може би най-интересната. Така се казва не само езикът, а и самата култура. Образувала се е предимно от бракове между араби и африканци, които живеят по крайбрежието. Този многофункционален език съдържа елементи на местните езици банту, арабски, персийски, португалски, хинди и английски. Заедно с английския, той е официален в кенийското законодателство, както и в търговията.
Денят ни започва с традиционна суахили закуска – нещо като бухтички с пудра захар и чай. След като се подкрепим, се качваме на лодка и се отправяме към о-в Фунзи.
По брега има много мангрови дървета. От тях се правят къщите. Дърветата сами се разсаждат. Семената са дълги, като клечки. Когато паднат, се забиват в пясъка и започват да си пускат корен. Всъщност мангровите гори имат много важна роля - те задържат водата и биха спасили острова от евентуално цунами. Не е позволено да се отрязват, докато не се получи разрешение от правителството.
Пристигаме на о-в Фунзи. Тук живеят около 3000 души. До преди известно време не е имало училище. Правителството се е опитало да изсели острова, но тази общност не го напуска. Амбицират се и събират пари, за да построят училище. Изхранват се от рибарство и си гледат животни. Дори направили път, който е достъпен по време на отлив. Островът е често посещаван от туристи. Всички приходи и подаръци, които гостите им оставят, се разпределят между живеещите.
Влизаме в училището. Децата ни посрещат с радостни възгласи от далеч. Стимул за родителите да пращат децата на училище е и безплатното хранене през деня.
В училището са от 1 до 8 клас. В съседната сграда има и детска градина. В един клас са по 40 деца. Местата за желаещите да учат не стигат, затова сядат и по пода.
Посрещат ни с любопитство и ни показват какъв тест правят и какви песнички са научили. С колегите от Професия турист зарадвахме децата с тетрадки, пастели и моливи за рисуване. Но най-голямо въодушевление предизвикаха топките за игра. Освен тези неща, местните ни казаха, че имат нужда и от чорапи, но никъде не открихме. Зачудихме се защо са им чорапи в тази жега, но децата ходят с униформи и им е трудно да обуват обувки на босо.
След училището, решихме да се разходим из селото. Къщите се вдигат от камъни, споени с кал. Ламариненият покрив е лукс, като повечето са от палмови листа. Под няма, както и мебели. В добрия случай може да има циментова плоча.
На острова има огромен баобаб. Наричат го дървото на живота, защото дори и всичко наоколо да изсъхне от суша, то продължава да е зелено и да дава плод. В корените си задържа хиляди литри вода. А плодовете му са изключително полезни. Дори ги смятат за суперхрана. Местните ги овкусяват с малко захар, канела и червена боя за по-голям ефект. Иначе директно от дървото имат леко кисел вкус.
Жителите в селото изработват различни неща, които продават на туристите. От палмите правят ветрило в интересна форма и сламени шапки, както и една дълга фуния за изцеждане на кокосово мляко.
Изпращат ни с море от шалове и шапки, които са направили тук. Ако си харесате нещо, можете да го купите. А повярвайте, няма как да останете безразлични към тази феерия от цветове и материи и естествени продукти.
След това топло посрещане отново се качваме на лодки и отплаваме от острова. Тръгваме си с много смесени емоции и чувства, пленени от тези искрени детски очи, пълни с доброта и очакване. Едно изживяване, което ще остане в сърцата ни завинаги.
Отправяме се към една пясъчна коса. Това е пясъчна ивица, образувала се при отлив. Прекрасно място за плаж, но можете да го използвате само няколко часа преди водата отново да го залее. Наоколо забелязваме и интересни лодки, направени от цяло мангово дърво. То трябва да бъде подбрано внимателно, да се издълбае и след това да се изпробва, докато се убедят, че може да се плува на по-дълбоко с него.
На една пясъчна коса се виждат и нашите щъркели, подготвящи се скоро да си дойдат. Събират се на ята, както ние сме ги виждали края на лятото.
Тръгваме сред мангровите гори, за да търсим крокодили. Тук има доста. Обикновено се излежават по брега на припек, но често се виждат и във водата. Лодките ни са доста плитки и адреналинът ни определено започва да се покачва при тази мисъл.
Здравеопазването тук не е на високо ниво. Особено в селата. Там разчитат на собствените си познания за растенията, които биха могли да им помогнат. Например, хининовото дърво се използва при малария. Ако не се вземе, повечето пъти е със смъртоносен край. Ако стъпите на морски таралеж, зелено клонче от папая помага.
Когато водата е ниска, мангровите гори са пълни с рибари. Не толкова за риба, колкото за раци. Могат да се хванат огромни раци от по 1 кг. Изградени са и съоръжения за риба, като талян. Насочват рибата и я вкарват в огради. От там не може да излезе. Когато водата се покачва, почти ги покрива.
Разнообразието от животни тук е огромно. Не само във водата, но и по дърветата.
Е, крокодили не срещнахме, но пък тръпката си заслужаваше. Спираме на един необитаем остров, за да обядваме. На брега е построено нещо като ресторант, където можем да отпочинем и да се насладим на местните специалитети. Тук няма ток и всичко е приготвено на огън. Такава вкусотия няма. Пресни раци, риба и лобстер с кралски скариди. Придружени от свежи салати и студени питиета. Просто фантастично!
Всичко това можете да преживеете с програмите на ЕКВАТОР или да гледате в предаването Професия турист.
Автор и водещ: Адриана Русенова
