Зимата на 1949 г. Тагава лидерът на китай Мао Дзедун посети съветския диктатор Йосиф Сталин, но все още изглеждаше като молещ се за помощ младши съюзник. Сталин го държа да чака със седмици в заснежената му дача № 2, на 27 километра извън Москва, където униженият и инатлив китайски лидер мрънкаше за всичко - от качеството на рибата до неудобния си матрак.
Когато двамата комунистически лидери все пак се хванаха за работа, Сталин си проправи път към много изгодна сделка, която на практика задължи Мао да купува руски оръжия и тежки машини със заем, по който Пекин трябваше да плати лихва.
Седем десетилетия по-късно динамиката на силите разкрива радикален обрат. Малко преди да нахлуе в Украйна, руският президент Владимир Путин пътува до Зимните олимпийски игри в Пекин, за да обяви приятелството "без ограничения“ с китайския си колега Си Дзинпин. Няма съмнение обаче коя е истинската суперсила в този дует днес, пишат от "Politico".
Китайската икономика от 18 трилиона долара сега е 10 пъти по-мощна от руската. Пекин ще държи почти всички добри карти при определянето на условията на всякакви финансови спасителни линии. Тъй като Русия е изправена пред рязко свиваща се икономика под санкции и предстоящо петролно ембарго от Европа, Китай е очевидният потенциален благодетел, към който Путин може да се обърне.
Си споделя враждебността на Путин към Запада и НАТО, но това не означава, че той ще предлага чиста благотворителност. Основната стратегическа грижа на Си е просперитетът и сигурността на Китай, а не спасяването на Русия. Пекин вероятно ще закупи поне малко петрол, отклонен от Европа, но само със значителна отстъпка от световните еталони. Китай ще помогне на Русия само дотолкова, доколкото да не привлече санкции и не застраши собствената си способност да продава стоки на богати страни в Северна Америка и ЕС.
Едно много публично партньорство
Публично Китай демонстрира голяма политическа солидарност с Москва. Страната увеличи общата търговия с Русия, изостави по същество Украйна, разшири финансовите транзакции без използване на долари или евро и удвои бъдещото сътрудничество за разработване на военни технологии, докато провежда съвместни учения в Тихоокеанския регион.
Сергей Лавров, руският външен министър, призна, че бъдещето на страната му е в Китай.
"Сега, когато Западът зае "диктаторска позиция", нашите икономически връзки с Китай ще растат още по-бързо", посочи Лавров.
Самият Си също изглежда силен почитател на Путин в личен план.
Има обаче много сериозни граници за тези „безгранични“ отношения. Засега поне Китай подчертава на западните държави, че не продава оръжия или самолетни части на Русия. Пекин сам не иска да стане жертва на санкции, така че поставя граници на отношенията. Още по-тревожно за Путин е, че Китай също ще определи висока цена за подкрепа. Пекин, например, иска да ограничи изключително доходоносните продажби на оръжие на Русия в Индия, най-големият враг на Китай в Хималаите.
Тази роля на втора цигулка не е сценарий, който Путин си представяше, когато реши да нахлуе в Украйна през февруари, тласнат от желанието си да възстанови отминалата слава на своята нация.
Трябваше обаче да го предвиди.
Китай е страна, обсебена от коригиране на историческите унижения и запазване на позицията си на глобално лидерство. Времето, в което Съветският съюз превъзхождаше и икономически, и идеологически комунистически Китай е отминало отдавна. Huawei Technologies изгражда руските 5G мрежи, докато Русия изисква китайско сътрудничество за всичко - от части за самолети до валутни суапове. Важно е също така, че не само САЩ и Европа налагат санкции на Москва, но и три други големи азиатски икономики: Япония, Южна Корея и Сингапур.
Груби сметки
Може би най-голямата сметка, която трябва да направи Китай, е колко далеч е готов да стигне Пекин, за да помогне на Путин да преодолее предстоящото ембарго на ЕС върху руския петрол. Тази европейска забрана ще доведе до значителна дупка в бюджета на Русия, освен ако не се намесят други големи купувачи. При вземането на решение колко ще купи, Пекин има огромен лост върху Москва. Русия и Саудитска Арабия вече са двата водещи доставчици на петрол за Китай. През май морският внос на руски суров петрол в Китай достигна връх от две години с 1,14 милиона барела на ден, спрямо 800 000 барела на ден през 2021 г., според данни на Vortexa Analytics.
Голяма част от обяснението за това обаче е чистата упорита икономика от страна на китайците, а не проява на политическа солидарност. Международните санкции означават, че търговците са предпазливи при боравенето с руския суров петрол, създавайки минимално пренасищане, което означва, че руският петрол се търгува с $20 до $30 по-евтино от международните референтни цени.
Като се има предвид, че Китай внася повече от 10 милиона барела на ден, със сигурност има място да се купуват повече, особено когато икономиката се рестартира и мерките за блокиране постепенно биват премахнати в ключови градове като Шанхай. Но руските продажби за ЕС са били около 2,4 милиона барела на ден. Предвид опасенията за сигурността на Китай относно свръхзависимостта от отделни доставчици, е малко вероятно Китай внезапно да започне да купува целия руски петрол, който сега остава в излишък.
По подобен начин Китай държи картите, когато става въпрос за газа.
става въпрос за газ. Точно преди да нахлуе в Украйна, Путин подписа споразумение със Си, като се съгласи да увеличи износа на природен газ до 48 милиарда кубически метра годишно в бъдеще, от скромните 4,1 милиарда кубически метра през 2020 г. Русия също планира нов тръбопровод Power of Siberia 2 , което би могло да доведе до по-лесно преминаване на руския газ за Европа към Китай.
"Проблемът обаче е, че Китай държи всички карти в преговорите“, пише Никос Цафос, главен енергиен съветник на гръцкия премиер. Според него Китай ще направи твърда сделка. Това, което е неизвестно в този момент, е дали Китай е готов да сключи сделка. Русия вероятно ще предложи много атрактивни условия - ако не друго, поради своето отчаяние. Въпросът е дали Китай ще приеме.
Меренето на оръжията
Нуждата на Русия от съюзник съвпада с нарастването на увереността на Китай. Колкото по-изолирана става Москва, толкова повече може да й се наложи да помогне на Китай да развие своите геополитически амбиции.
В продължение на години китайските служители тихо лобираха да се намалят продажбите на оръжие за Индия, която имаше понякога кървав граничен спор с Пекин.
Между 2017 и 2022 г. Индия беше най-големият пазар за износ на оръжие за Русия, следвана от Китай, според статистиката на Стокхолмския международен институт за изследване на мира. Борбата с индийски войници, въоръжени с руско оборудване, може да не е забавна за Китай, но със сигурност е доходоносен бизнес за Русия. Индия от своя страна се опитва да запази отворени отношения с Путин. Ню Делхи, подобно на Пекин, купува евтин петрол, въпреки че също желае да поддържа силни връзки със САЩ.
Командна позиция
Днешното смяна на властта би изглеждала много специфично за онези, които пеят L’Internationale в Москва през следвоенната ера. В крайна сметка СССР и Народната република бяха в трудни отношения в продължение на десетилетия, въпреки предполагаемата си идеологическа близост.
Докато Си и Путин споделят по-добро лично разбирателство от своите предшественици, те също имат много различни съображения за бъдещето на ролята на своите страни в света. Пълният фокус на Си е върху осигуряването на президентството за трети път, въоръжен с призив да направи Китай - пазар, дълбоко свързан със Запада - по-проспериращ, в крайна сметка изпреварвайки САЩ, за да стане икономика номер 1 в света. Евентуални санкции биха разрушили този план.
Междувременно Путин е в по-тежка ситуация. ой би се радвал да вземе каквото може от Китай предвид сегашното бедствие на страната му - дори ако това означава, че Русия се разглежда като младши партньор на Китай.
"Проблемът е, че той вижда конфликта в Украйна като наистина централен в борбата му да запази режима си. Да бъдеш в джоба на Китай е по-малко страшно, защото фокусът наистина е върху борбата със САЩ. Ако Китай предоставя необходимите ресурси – и в същото време изглежда не се меси във вътрешните работи на Русия – това е цената, която той приема да плати, за да продължи борбата си с Вашингтон", казва Александър Габуев, експерт по отношенията между Русия и Китай от Фондацията на Карнеги за международен мир, авторитетен мозъчен тръст.
превод и редакция: Джесика Вълчева
